Саймън Мордън - Теории за полета

Аватарът се разми и се пикселизира, когато насочи вниманието си към друга точка. Петрович се обади на Соня.

- Значи успя - рече тя.

- Реших, че моментът е настъпил.

- Естествено, че сам можеш да вземеш това решение. - Тя отметна бретона си настрани и се загледа в среб-ристите му очертания. - Какво друго направи, без да си се посъветвал с мен?

- Отново задействах ИИ. Онлайн е вече три-четири месеца. Умно хлапе. Баща ти щеше да се гордее с него.

- О, Сам. Миямото с теб ли е?

- Да. В реално време.

- Налага се да му наредя да те убие. И той ще го направи.

- Знам. За щастие го очаквах. Ти къде се намираш?

Тя отстъпи встрани, за да се покаже паркът на пок-рива на кулата ?.

- Казах ти, че няма да си тръгна.

- Външните стигнаха почти до северния край на Риджънтс Парк.

- Да. Чувам ги - отвърна тя. - Твърде много са, за да могат ЕОС да ги удържат, така че сигурно не след дълго ще се озоват тук. Но аз съм готова за тях, Сам. Говорех сериозно, когато ти казах, че ще защитя наследството на баща си.

- Дотолкова сериозно, че да въоръжиш колкото се може повече от хората си? Когато тя не отговори, той разбра.

- Радвам се, защото искам да ги взема назаем. Колко имаш на разположение?

- Не. Нуждая се от тях, Сам. От всеки един от тях. Трябват ми тук.

- Колкото и хора да имаш, няма да са достатъчни. С колко разполагаш, към две хиляди? Пак те превъзхождат числено сто към едно.

- Достатъчно са, за да направят онова, което искам от тях!

- Но не и за онова, което аз искам, а моята нужда е по-голяма.

Лицето й беше изпито и бледо.

- Не можеш да ги получиш. Те са мои.

Петрович поклати глава.

- Вече не са. Ти можеш да им предложиш само нещо, за което да умрат. Аз мога да им дам причина да живеят.

Тя ядосано удари с юмруци по бюрото.

- Не ми причинявай това. Кълна се, че ще заповядам на Миямото да ти вземе главата.

Той остана напълно спокоен.

- Ако все още искаш на края на деня да ти остане нещо, трябва сега да ми дадеш всичко, което имаш. Колко никкейджин има в Метрозоната?

- Какво? - Той я беше сварил неподготвена и сега тя не знаеше как да му отговори, за да не попадне в капан.

- Половин милион, и аз мога да ти кажа телефонните им номера. Ще се свържеш с тях и ще ги накараш да се прехвърлят през Темза и да дойдат при теб. Кажи им да използват моста Ватерло - по него не могат да минават коли, така че единственото препятствие е масата народ, но те могат да се разчистят. Аз мога да издигна защитен полукръг от - той погледна към картата - Хамърсмит до Блакфрайърс, чак до Уестуей. Останалите може да си позволим да ги загубим, поне временно. Соня? Кажи, че ме слушаш.

- Ти ме предаде. - Тя бе изпълнена с ярост. - А сега се опитваш да ме унижиш?

- Само за момента изглежда така. Ако се наложи да го правя сам, няма да се получи толкова добре и няма да свърши така, както трябва. Поискай да ти връщат услуги, обещавай им целия свят, прибегни до националистическа реторика - не ми пука. Аз се нуждая от тях и ти трябва да ми ги осигуриш.

- Това не вършеше работа и той се зачуди какво да използва. - Помниш ли, когато каза, че трябва да избягаме заедно?

- Това беше онзи ден.

- Току-що осъзнах, че не е нужно да бягаме никъде. Трябва само да забием знамето ни тук, в Метрозоната, и да видим кой ще се изправи и ще отдаде чест.

- Престани - извика тя и вдигна ръце като физическа бариера пред променения му образ. - Просто... престани. Какви ги говориш? Да поемем контрола над целия град?

- Ёбаный стос, Соня! Не - просто над половината, която ИВМ изостави.

- Но... - Тя осъзна, че вече няма какво да възрази на това, макар че й се искаше да опита. - А Външните?

- Какво Външните? Победата над тях е цената, която трябва да заплатим, за да има къде да живеем, след като залезе слънцето. И така - да или не?

Соня се отказа да спори.

- Никога няма да спечелим - въздъхна тя.

- Три думи подсказват, че ще успеем. - Петрович прегледа базата данни за японските бежанци на Метрозоната: обикновено търсене по месторождение, което изобщо не му представляваше трудност, след като беше успял да проникне в системата. Той събра информацията на едно място и я прати на Соня.

Реакцията й закъсня повече, отколкото бе очаквал. Помисли си, че сигурно е започнал да губи усета си, но тогава тя попита, вече по-меко:

- Кои три думи?

- Тези три: Нов машинен джихад. - Петрович се ухили. - До скоро.

Петрович отвори първо едното си око, после и другото. За миг остана на мястото си, олюлявайки се леко, след което се опита да направи няколко крачки.