Саймън Мордън - Теории за полета

- Достатъчно време ви изгубих. По-добре ме заведете до изхода.

Двамата се спуснаха заедно с асансьора - Петрович го направи с неохота -и се озоваха във фоайето, което беше пълно с влизащи и излизащи изискано облечени политици и администратори и още по-изискано изглеждащи офицери на ИВМ, издокарани в сивите си униформи.

Петрович се чудеше как ли се е чувствал Чейн, когато е идвал тук всяка сутрин и първо е заставал пред скенера за ретината. Дали се е чудил как е стигнал дотук, или просто го е приел като своята житейска орис?

Маделин беше права. Той не харесваше Чейн. Но познаваше толкова малко хора, че усещаше болезнено загубата на дори един от тях.

- Как ще се приберете у дома? - попита Даниълс. - Мога да уредя някой да ви откара.

- Няма проблем - отвърна Петрович. - Ще ме вземат.

- Късмет - каза Даниълс, - във всичко.

- Да. - Метрозоната се разпадаше, с ИВМ или без тях. Единственото, което им оставаше, беше късметът. - И на вас.

Той излезе през въртящата се врата, мина покрай охраната и излезе на улицата. До тротоара спря една голяма кола и без да забавя крачка, Петрович отвори задната врата и хвърли кутията на седалката. Саксията с юка се разклати. Докато сядаше, той я хвана да не падне, след което се обърна и затвори вратата. Колата вече беше потеглила.

- Взе ли го? - попита Григорий.

- Взех каквото имаше. Може да не е достатъчно, но все е нещо.

Откакто звездата на Ошикора изгоря за една нощ, Марченко тихомълком успя да си възвърне позициите. Край на живота в домиките - украинецът вече разполагаше със светли, топли офиси и секретарки в стил „СССР", облечени в строги костюми и чорапогащи с ръбове.

Една от тях отвори вратата на Петрович и го покани вътре. Парфюмът й му подейства толкова разсейващо, че не забеляза слабата Валентина, която тихо седеше в ъгъла на стаята.

Марченко се извърна от прозореца и червената петолъчка, забодена на ревера му, проблесна под лъчите на ниското зимно слънце.

- А, момчето ми, радвам се да те видя.

- Да. С изненада установявам, че чувствата ни са взаимни. - Петрович му подаде растението в саксия, което носеше. - Подарък от Хари Чейн.

- Доста е посърнало. Почти като теб. Доста си, както се казва, ошмулен? -Той хвана саксията с дебелите си пръсти и се замисли за предишния й собственик. - Лоша работа, навсякъде лоша работа.

Зад Петрович се появи Григорий, който носеше картонената кутия. Остави я на тъмното дървено бюро на Марченко; поне някои неща си оставаха същите.

- Благодаря ти, Олга - каза Марченко на чакащата секретарка. - Погрижи се никой да не ни безпокои.

Тя се обърна и се отдалечи, потропвайки с високите си токчета, а вратата се затвори тихо зад гърба ?.

- Олга? - попита Петрович.

- Не е истинското й име, но е добро съветско име. Те всичките са Олга, да? - Той се изкиска, но Петрович не беше в настроение за смях. -Познаваш ли Тина?

- Да. Последния път, когато я видях, взривяваше разни неща.

- Много е умна. Тя ще ни помогне да огледаме онова, с което разполагаме. Устните на Валентина се разтеглиха за миг в иронична усмивка.

- Другарят Марченко ми каза, че имате проблеми с американците.

Петрович разкъса тиксото, което залепяше капака на кутията.

- Те убиха Чейн. Едва не убиха и мен. Иска ми се да съм няколко крачки пред тях, когато решат да ме подгонят отново.

- И вероятността това да се случи е голяма? - попита тя.

- Да. Много. - Той извади досието за къртицата и й го показа. - Освен ако не са глупави по рождение, разбира се.

- Тази възможност не е изключена - каза Марченко. - Реконструкцията ги направи малко такива, нали се сещаш. - Той се почука с пръст по слепоочието.

- Компенсират липсата на интелигентност с огромни количества силни експлозиви. - Петрович извади другата папка, отвори я и се зачете в събраната информация. Списък с кодови имена, копие от записка до директора на ЦРУ от някой, чието име представляваше поредица от х-ове, лист хартия, върху който бяха нахвърляни параметрите на някаква мисия, която те бяха нарекли в типичния си абсурдно префърцунен стил „Операция Черно небе".

- Та какво, значи, искат американские? - прогърмя гласът на Марченко.

Петрович вдигна глава от листа хартия, върху който с червени букви беше отпечатано: „Ултрасвръхсек-ретно".

- В следния ред: да разберат какво, чёрт, се е случило по време на Дългата нощ, да преценят дали представлява заплаха за САЩ и след това да я неутрализират. Без да се съобразяват с щетите.