Саймън Мордън - Степени на свобода.

– Защото – отвърна Петрович – го видях в съня си. А след това, когато намерих време да го потърся, попаднах на компанията ви. Те са абсолютно еднакви. Само са по-малки.

– Но двестаметров купол? Можете да съберете цяло село под него.

– Да. Нещо такова. Заедно с топлообменници, система за рециклиране на отпадъчни води, хидропонна система, система за пречистване на въздуха. Използвате пасивно фотохромно покритие за слънчево време, но няма причина да не използвате вместо това полупрозрачно фотоволтаично. То си е чиста енергия извън електрическата мрежа. Използвайте го за извличането на водород, който да се вкарва в електроцентрала с горивни клетки.

По-възрастният Кренц го прекъсна:

– Хер доктор, защо ви е всичко това?

– Мога да открадна технологията ви. Мога да купя компанията ви. Или поне веднъж мога да постъпя като свястно човешко същество и да търгувам с вас, вместо да ви обера или да ви погълна. Защо да не изчакаме, докато всичко стане готово, преди да обсъдим условията?

Помпата продължи да пълни пространството между двата пласта на калъпа, а ултравиолетовите тръби отдолу започваха бавно да проблясват. Петрович допря длан върху сивкавата стена и почувства топлината на невтвърдената гума. Когато отдръпна ръката си, видя лек отпечатък. Стената се втвърди, запазвайки отпечатъка от дланта му за идните поколения.

Той се обърна. По-възрастният Кренц наблюдаваше старомоден секундомер.

– Трябва да изчакате. Три минути.

Петрович неохотно отстъпи назад, а след като трите минути изтекоха, двамата Кренц започнаха да работят върху калъпа, да разкачват тръбите и да разрязват пластмасовата обвивка с къси, назъбени ножове. Петрович си отбеляза, че калъпите, които щеше да използва, трябва да бъдат за многократна употреба.

Немците откачиха вентилатора и изключиха генератора. След оглушителния грохот настъпи дълбока тишина. В далечината се долавяха различни шумове – тежкият, ритмичен глух звук от машина за набиване на пилони, лекото потракване на къртач на бетон и звуците от улично движение и сирени от другата страна на реката – но нищо не можеше да смути незабавното сваляне на пластмасовата обвивка.

Младият Кренц я хвана от едната страна, баща му от другата и двамата заедно свалиха покривалото на купола. Вътрешният калъп вече беше паднал. Останала беше само една оптична илюзия, игра на светлината.

Материалът беше абсолютно прозрачен: присъствието му се разкриваше единствено от оптичния ефект. Петрович се приближи, протегнал ръката си; той пристъпваше бавно напред, докато върховете на пръстите му не докоснаха гладката, мазна повърхност. Те оставиха отпечатъци, които сякаш увиснаха във въздуха.

– Ёбаный стос.

Той закрачи около купола, наблюдавайки как образите на двамата Кренц се кривят и променят през пластмасовата черупка, докато не се върна в началната точка.

– Това ли искахте? – попита младият Кренц.

Петрович се поколеба, преди да отговори. За миг той отново беше стар и гледаше надолу към обсипаното с куполи крайбрежие, а над него в синьото небе танцуваха слънчеви петна. Той умираше, но не му пукаше.

– Да. – Не му се наложи да си представя как ще изглежда в по-голям мащаб. Вече го беше виждал. – Да се договорим.

Той им предложи пари в брой в замяна на лиценз, достъп до плановете и доставчиците им. Даваше им достатъчно и младият Кренц предположи, че баща му ще приеме сделката, но старият Кренц имаше други идеи.

– Бих ви направил стометров купол. Бих го направил, ако ми покажете как да стане. Да, ние произвеждаме къщи за игра и парници, и куполи за басейни, но вярвам, че можем да ги направим по-големи. Покажете ми как. Покажете ми тези облицовки. Ние сме семеен бизнес: малък и надежден, но не…

– Креативен – прекъсна го младият Кренц.

Той изглеждаше унил, сякаш бе водил този разговор стотици пъти досега.

– Да, да, точно така. Кажете как да строим по-големи и ние ще го направим за вас.

– Няма да искам само един купол. За начало ще са няколко, а после още. Искам да мога да ги правя сам. С малко помощ, разбира се, но искам да е нещо, което малко хора да могат да направят за ден-два. Да не се притеснявате, че смятам да ви бъда конкуренция?

Кренц кимна.

– Хер Кренц, след две седмици ще ми се наложи да си търся друго място за живеене. Когато властта премине в ръцете на органите на Метрозоната, въпрос на часове ще е да ме завлекат пред някой съдия заради една или друга заповед за екстрадиране. Не се интересувам от създаването на „Петрович Индъстрис“, интересува ме собственото ми оцеляване. Така че какво ще кажете за следното – аз ви давам всичко, за което се сетя. Всеки технически детайл от всяко нововъведение, което съм измислил. В замяна вие ще направите същото за мен. Всичко. Без да скривате нищо, за да спечелите конкурентно преимущество, защото конкуренция няма да има. Само вие ще продавате куполите „Кренц“. Смятате ли, че можете да го направите?