Саймън Мордън - Степени на свобода.

– Нямам предвид това. Те трябва да намерят теоретично решение на тези „ами ако“. Ако е способно, как трябва да постъпим ние? Те имат един – свещеникът се поколеба – протокол. Нещо като теста на Тюринг, само че не измерва разума, а душата .

– Значи, Ватиканът иска да знае дали Майкъл е одухотворено същество, или просто парче месо. – Петрович примигна. – Ёбаный стос . Те искат да знаят дали може да бъде спасен.

– Нещо такова. Снощи светият отец подписа протокола. Конгрегацията веднага ме призова. Не са седели със скръстени ръце; за Църквата това дори се смята за неприлично бързо.

Петрович се замисли, след което взе решение.

– Не – каза той.

– Не? Та аз дори не съм ти казал още какво иска Конгрегацията.

– Няма значение. – Петрович се изправи, отупвайки полите на шинела си. – Отговорът ще е същият. Отказвам да участвам.

– Ако Църквата обяви, че Майкъл има душа, всеки католик ще бъде длъжен да помогне за спасяването й. – Отец Джон също се опита да се изправи, но Петрович беше успял да се отмести. Краката на свещеника отново започнаха да се плъзгат. – Смятах, че точно това искаш. Ти имаш нужда от нас.

– Да. Ти така твърдиш.

Петрович протегна ръка и се хвана за една стърчаща метална греда. Знаеше, че тя ще издържи на тежестта му, затова скочи върху нея. Оттук можеше да се прехвърли обратно на върха.

– Петрович! Мислех, че ще бъдеш доволен.

Това го накара да спре. Той погледна назад през рамо и бавно поклати глава.

– Кой хуй те накара да си го помислиш? Слушай ме внимателно, защото нямам намерение да си хабя дъха да повтарям. Не ми пука какво казват група дъртаци – те всичките са мъже, нали? – не ми пука какво казват за Майкъл, дали смятат, че има душа, или не, дали си заслужава да бъде спасен, или да бъде оставен тук да гние, докато не му се изхабят батериите, полудявайки бавно в тъмното. Той ми е приятел и няма да го оставя да умре. Врубаться?

Той се обърна, но тогава се сети, че има да каже още нещо.

– Какво? – попита свещеникът.

– Стой далеч от Люси. Ако разбера, че дори си я пог­леждал, ще те разпоря от пъпа до шията с ръждясала лъжичка. Това можеш да го кажеш и на кардинал Хименес.

– Това не е… – Отец Джон се отказа. – Не можеш да ги спреш. Съдействието ти не е необходимо.

Този път вече Петрович показа среден пръст на свещеника.

– На път си да разбереш колко много бъркаш.

Той се изкатери горе и изчезна от погледите.

Тълпата се размърда нервно. Бяха пропуснали нещо, а не можеха да разберат какво. Повечето започнаха да се разотиват. Други, по-упоритите зрители, решиха, че ще изчакат някой да им обясни какво се беше случило току-що.

Петрович разтърси ръцете им – здраво немско ръкостискане, което продължи малко по-дълго от обичайното. По-възрастният Кренц беше баварец с малка кръгла глава и очевидна слабост към картофените кнедли. По-младият имаше пясъчноруса коса и атлетично телосложение, но ако искаше да ги запази, щеше да му се наложи да води сериозна борба с генетичното си наследство.

– Guten tag, Herren. 1– Петрович огледа костюмите им и реши, че подобно на него, и те не се чувстват особено удобно в тях. – Добре дошли в Свободната зона.

1Guten tag, Herren (нем.) – Добър ден, господа. – Б. пр.

– Благодаря – отвърна по-младият мъж. Той огледа доковете, които бяха празни, с изключение на самотния контейнер, току-що свален от един кораб на кея. – Ваше ли е това?

– Да. Извинявайте, че се наложи да ви разкарвам чак дотук, но в момента имиграционният ми статут е малко несигурен.

– Да, разбирам. – Мъжът се поколеба. – Как да ви наричам?

– „Петрович“ ще свърши работа, хер Кренц. Колкото и да са ви уверявали в противното.

– Доктор Петрович, в такъв случай. – Той погледна към баща си. – Готови сме да ви демонстрираме системата където пожелаете. Включили сме матриците за пет- и петнайсетметровите устройства – най-големите, които можем да използваме без предварително подготвени основи.

– Какво ще кажете за това място? – Петрович сви рамене. – Удобно е като всяко друго.

Последва момент на объркване, докато двамата германци разговаряха на родния си език.

– Мислехме, че ще имаме по-голяма публика. Соня Ошикора, може би. Някой друг от Пълномощната власт на Свободната зона.

– Господа, мандатът на властта на Свободната зона изтича след две седмици. Ако тази демонстрация беше за тях, щяха да са тук. Но не – това е демонстрация за мен. – Той потърка носа си. – Това проблем ли е?