Макс Брукс - Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)

Понеже нямах какво да върша и за какво да мисля, попитах Метс дали можем да си побъбрим. Коя бе тя всъщност? Как се беше озовала в тази хижа насред мочурищата на Луизиана? И откъде знаеше толкова много за обучението на летците, при положение че не е била кадет във военновъздушно училище? Започвах да подозирам някои неща…

Метс ми отвърна, че по-късно ще имаме достатъчно време за новия епизод на „Вю“ 95 95 Популярно телевизионно токшоу по ABC. Сред водещите му са Упи Голдбърг, Шери Шепърд, Роузи О’Донъл и други. — Б.пр. . Сега най-важното било да поспя, а на разсъмване — да й докладвам за обстановката. Между „разсъмване“ и „докладвам“ почувствах как „Бейби-Л“-четата започват да действат и на „обстановката“ вече се унасях.

Не спах добре. Щом отворих очи, небето вече се проясняваше. Не бях сънувала нищо друго, освен зомбита. Стенанията им продължаваха да ехтят в ушите ми и когато се събудих. После обаче погледнах надолу и разбрах, че кошмарът не е свършил. Дървото бе обкръжено от поне стотина твари. Те се протягаха хищно към мен и се опитваха да се покатерят едно върху друго, за да ме достигнат. Слава богу, че меката, влажна почва обричаше усилията им на провал. Единственият начин да се доберат до мен беше с катерене по самото стъбло, но за щастие живите мъртъвци не притежават нужните умения, за да го сторят. Нямах достатъчно патрони, за да поваля всичките, а и по време на стрелбата като нищо можеха да довтасат и нови, ето защо реших, че най-доброто решение е да си събера нещата и да реализирам своя план за отстъпление.

Вече имахте план за отстъпление?

Не съвсем, но специално ни бяха обучавали за подобни ситуации. В общи линии, тази работа беше като скок с парашут — трябва да си избереш приблизителна точка на приземяване, след което да се свиеш на кълбо, да се превъртиш и да се изправиш възможно най-бързо. В случая задачата ми беше да скоча възможно най-далеч от противника. После бе желателно да се впусна в бяг, макар че можеше и да е тичане със средно темпо, както и бързо ходене (за да запазиш силите си свежи). Смисълът на цялата тази процедура е да си спечелиш време, през което да обмислиш следващата си крачка. Шосе И-10 се намираше достатъчно близо, така че можех да стигна дотам с тичане, да изчакам спасителния хеликоптер и да излетя във въздуха, преди тези вонящи торби с кости да ме докопат. Включих радиостанцията си, обрисувах обстановката на Метс и я помолих да даде на спасителния екип сигнал за незабавно стартиране на акцията. Тя ми каза да внимавам и ми пожела успех. След като прекъснах връзката, се сниших, скочих и… си счупих глезена в един стърчащ камък.

Миг по-късно пльоснах в блатистата вода с лицето надолу. Единствено ледената й прегръдка ме спаси от припадъка. Надигнах глава, плюейки водниста тиня, и видях тълпата живи мъртъвци, които се приближаваха към мен. И без да чуе доклада ми, Метс изглежда разбра какво се е случило. Може да ме е попитала какво точно е станало, а може и да не е. Както и да е, тя изведнъж ми закрещя, че трябва да се размърдам и да се пръждосам възможно най-бързо оттук. Опитах се да се стъпя върху наранения си глезен, обаче кракът и гръбнакът ми тутакси бяха пронизани от изпепеляваща болка. Дали можех да го използвам само за опора, като стоя неподвижно на него? Воплите, които нададох, навярно са били чути от Метс и без посредничеството на радиостанцията.

— Махай се оттам! — извика ми тя. — ВЕДНАГА!

Закуцуках напред със стотина зомбита по петите ми. Сигурно отстрани е изглеждало доста забавно — отчаяната надпревара на сакатите.

— Щом можеш да стъпваш на него, значи можеш и да тичаш! — изрева ми Метс. — Можеш да го направиш! ДАВАЙ!

Обаче така ме боли! — изстенах гласно. По лицето ми се стичаха сълзи, а зад гърба ми живите мъртъвци бързаха към обяда си. С цената на ужасни усилия успях да се добера до шосето, надвиснало над блатото, досущ като руини от древноримски акведукт. Събеседничката ми беше права за относителната му безопасност. Само че нито тя, нито аз бяхме включили в уравнението счупен глезен и многочислена потеря от Зак. Не видях нормален подстъп към И-10, ето защо се наложи да се затътря по един от прилежащите второстепенни пътища, от които Метс ме бе съветвала да страня. Когато се доближих достатъчно, разбрах защо. Стотици ръждясали, изпотрошени коли се простираха и в двете посоки, като във всяка седеше поне по едно зомби. Щом ме забелязаха, тварите застенаха и този кошмарен звук отекна на километри околовръст.