Макс Брукс - Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)

Вие знаехте ли от какво точно бягат?

Носеха се най-различни слухове. Даже се говореше за епидемия някъде из Кашъ… Правителството на бърза ръка затвори устите на приказливите. Ние обаче се досетихме, че нещо не е съвсем наред…

Правителството не се ли опита да ви спре?

Официално — да. Увеличиха наказанията за нелегални превози и засилиха пограничния контрол. Дори екзекутираха публично неколцина шътоу — ей тъй, за назидание… И ако човек не знае как стоят нещата в действителност — ако не ги види от нашия ъгъл, така да се каже, — като нищо ще сметне тия мерки за ефективни.

Твърдите, че не са били ефективни, така ли?

Твърдя, че благодарение на мен доста народ забогатя. Граничари, бюрократи, ченгета, че даже и кметът… Приказни времена бяха — най-добрият начин да почетеш паметта на Мао беше възможността да видиш лика му на възможно най-много банкноти от по сто юана!

Значи бизнесът ви е вървял доста добре…

В Кашъ настана истински бум на нелегалните прехвърляния. През града минаваха деветдесет процента, ако не и повече, от целия човекопоток на Запад, с изключение на една съвсем малка част, които заминаваха по въздух.

Самолетни полети?

Съвсем малко. Лично на мен рядко ми попадаха подобни поръчки, като се изключат няколкото товарни рейса за Казахстан или Русия от дъжд на вятър… Но това бяха дреболии. Не беше като на изток — от Гуандун или Цзянсу примерно всяка неделя излитаха хиляди хора.

Можете ли да сте по-конкретен?

В източните провинции незаконните превози на хора по въздуха за нула време се превърнаха в изключително доходоносен бизнес. Клиентите бяха доста богати — от ония, които могат да си позволят да резервират пакетни туристически услуги и визи първа класа. Те слизаха от самолета в Лондон или Рим, а някои и в Сан Франциско, където се настаняваха в хотелите си, излизаха да разгледат местните забележителности или просто се изгубваха сред тълпите. Печалбите бяха супер тлъсти. Винаги съм искал да пробия във въздушния бизнес, там бяха големите пари…

Ами заразените? Нямаше ли опасност да бъдат разкрити?

Това вече се случи по-нататък, след рейс 575. В самото начало на самолетите не се качваха толкова много заразени. А ако се качваха, то бяха хора в ранните стадии на болестта. А и онези шътоу, които се занимаваха с въздушния транспорт, бяха извънредно предпазливи. Само да забележат симптомите на инфекцията, за нищо на света няма да те доближат, колкото и мангизи да им предложиш. Не бяха глупаци и пазеха бизнеса си. В нашия бранш си има едно златно правило: по-лесно е да изпързаляш чуждестранния служител от имиграционните власти, отколкото местния шътоу. Трябваше да изглеждаш и да се държиш като съвършено здрав човек, но дори и тогава си беше безумна надпревара с времето. Преди рейс 575 бях чувал за една двойка — преуспяваш бизнесмен и съпругата му. Него го ухапват, значи — но раната не е сериозна, не е засегнат нито един от големите кръвоносни съдове… Сигурен съм, че човекът се е надявал да намери някакво лекарство на запад, също като повечето от инфектираните… И тъкмо когато се настаняват в парижкия си хотел, онзи започва да припада. Жена му искала да извика лекар, но мъжът й забранил. Страхувал се, че ще ги екстрадират обратно. Накрая заповядал на жена си да го зареже и да си тръгне още сега, преди да е изпаднал в кома. Казват, че тя го послушала. В продължение на цели два дни персоналът на хотела не обръщал внимание на стенанията и шума от стаята с табелката „МОЛЯ, НЕ БЕЗПОКОЙТЕ!“, обаче в крайна сметка решили да разбият вратата. Не съм сигурен дали епидемията в Париж е тръгнала от тоя тип, но нищо чудно и така да е станало.

Казвате, че не са извикали лекар от страх, че ще ги екстрадират обратно. Как тогава са възнамерявали да открият лекарство за болестта на запад?

Май не разбирате душата на бежанеца, а? Вижте, тези хора са били отчаяни. Били са приклещени между две злини — от едната страна е болестта, а от другата — собственото им правителство, което се стреми да събере и да „лекува“ заразените. Ако ваш близък — примерно съпругата ви, детето ви или някой родственик — се зарази, а вие смятате, че има надежда, макар и съвсем слаба, да бъде изцелен в чужбина, нима нямаше да направите всичко възможно, за да го отведете там? Щяхте ли да се откажете и да захвърлите последния си шанс?

Споменахте, че жената на инфектирания, заедно с други ренше, се изгубила в тълпата…