Макс Брукс - Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)

Двамата с Гу се опитвахме да извадим шрапнел от корема на един войник, на възраст малко по-млад от нас. Червата на младия мъж бяха разкъсани и медицинските ни престилки бяха целите в кръв и изпражнения. На всеки седем секунди до нас експлодираше снаряд и се налагаше да закриваме раната от сипещата се пръст със собствените си тела. През цялото това време слушахме как клетникът тихо стене и зове майка си. Естествено, долавяха се и други гласове, които ехтяха от непрогледния мрак отвъд входа на нашия бункер; отчаяни, зли гласове, които не биваше да се чуват от тази страна на реката. Отвън стояха на пост двама пехотинци. Единият извика: „Спецназ!“ и тутакси започна да стреля в тъмнината. Разнесоха се и други изстрели — свои ли, чужди ли, нямаше как да се разбере…

Тътенът на поредния снаряд разтърси нощта и ние отново се приведохме над умиращия войник. Лицето на Гу Уън Куй се намираше на няколко сантиметра от моето. По челото му се лееше пот. Дори на слабата светлина от единствения парафинов фенер виждах колко е пребледнял и как трепери. Другарят ми погледна първо към ранения младеж, после към вратата и накрая към мен. И ненадейно промълви:

— Не се тревожи, всичко ще бъде наред.

Длъжен съм да отбележа, че това го казваше човек, когото никой от познатите му не би нарекъл оптимист. Гу Уън Куй беше един вечно мрънкащ, начумерен невротик. Ако го заболеше глава, той подозираше, че има тумор на главния мозък, а завалеше ли дъжд, мигом заявяваше, че тази година реколта няма да видим. Аз обаче си давах сметка, че това е неговият начин да контролира ситуацията, понеже по този начин винаги беше на една крачка пред опасността. И ето че в този напрегнат миг, когато реалността изглеждаше несравнимо по-ужасна от фаталистичните му пророчества, на колегата ми не му оставаше нищо друго, освен да предприеме абсолютно противоположния подход.

— Не се тревожи, всичко ще бъде наред.

За първи път пророчеството му се сбъдваше. Руснаците така и не успяха да форсират реката, а ние дори успяхме да спасим живота на пациента си.

След тази случка в продължение на много години аз често го дразнех с въпроса в каква ли каша трябва да попадне, за да зърне светъл лъч. А Гу винаги ми отвръщаше, че следващия път трябва да му се случи нещо още по-лошо. Е, вече бяхме остарели и ето че най-накрая бяхме сполетени от въпросното „още по-лошо“ нещо. Разбрах го веднага след въпроса му дали съм въоръжен.

— Не, защо? — учудих се аз.

Гу Уън Куй помълча известно време; очевидно ни подслушваха.

— Не се тревожи — изрече той, — всичко ще бъде наред.

Точно в този миг осъзнах, че странното заболяване не е изолиран случай. Прекъснах разговора и тутакси позвъних на дъщеря си в Гуанчжоу.

Съпругът й работеше в „Чайна Телеком“ и всеки месец прекарваше поне седмица в командировки зад граница. Намекнах й, че този път не би било зле да заминат заедно, като вземат и внучката ми със себе си. И да не бързат да се връщат. Нямах време за обяснения; връзката се разпадна в момента, в който се появи първият хеликоптер. Последното, което успях да кажа на дъщеря си, беше:

— Не се тревожи, всичко ще бъде наред.

(Впоследствие Гуан Дзиншу бива арестуван по заповед на китайското Министерство на държавната сигурност. Хвърлят го в затвора, без да му предявят никакви официални обвинения. Когато най-сетне му се удава възможност да избяга, епидемията вече била разпространена извън границите на Китайската народна република.)

(Най-гъсто населеният град в света все още не може да си поеме дъх от всеобщите избори, които се състояха миналата седмица. Социалдемократите тотално разгромиха партията на ламите 13 13 „Лама“ е тибетски термин, използван за духовен учител, който преподава ученията на Буда, най-вече Ваджраяна, както и местната добудистка традиция. Думата „лама“ означава „най-висш принцип“; съответства на санскритското понятие „гуру“. — Б.пр. и уличните празненства не секват. Срещнах се с Нури Телевалди в едно претъпкано кафе, чиито маси бяха разположени на самия тротоар. И двамата трябваше да крещим, за да се чуваме един друг на фона на невъобразимата еуфорична глъчка.)

Преди избухването на епидемията прехвърлянето на бежанци по суша не беше широко разпространено. Твърде много пари отиваха за изготвяне на паспорти, фалшиви туристически автобуси, както и за уреждането на необходимите контакти и обезпечаването на сигурността от другата страна на границата. По онова време за привлекателни дестинации се считаха единствено Тайланд и Мианмар 14 14 Настоящото название на Бирма. — Б.пр. . От Кашъ, където живеех тогава, имаше само една възможност за бягство извън страната — в бившите съветски републики. Обаче никой не искаше да ходи там, ето защо в началото не бях „шътоу“ 15 15 Шътоу — букв. „змийска глава“; човек, незаконно превозващ „ренше“ („човешки змии“) или бежанци. — Б.а. . Наместо това се занимавах с контрабанда — суров опиум, необработени диаманти, момичета, момчета и всякакви други ценности от примитивните страни, които се опитват да минат за държави. Епидемията обаче промени всичко това. Изведнъж заваляха поръчки — и то не само от страна на „лиудун жънкоу“ 16 16 „Лиудун жънкоу“ — китайското название на неквалифицираните, често бездомни работници. — Б.а. , но и, както казвате вие, от хората „с положение“. Към мен се обръщаха градски специалисти, частни земевладелци, дори правителствени чиновници от по-ниските етажи… Дето се вика, хора, които имат какво да губят. Изобщо не им пукаше къде ще отидат, просто искаха да се махнат оттук.