Макс Брукс - Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)

Помоли ме да му покажа заразените. Върнах се при пациентите и обърнах камерата на телефона към всеки от тях. Гу Уън Куй пожела да ги разгледа по-отблизо, ето защо приближих апарата до раните им. Когато отново погледнах към екрана, установих, че вече нямаме видеокомуникация, а само аудиовръзка.

— Остани там, където си — достигна до мен далечният му глас. — Запиши имената на всички, които са имали контакти с болния. Завържи онези, които вече са инфектирани. Ако някой от тях е изпаднал в кома, сложи го да легне в изолирано помещение и залости добре всички изходи.

Гу Уън Куй говореше спокойно и безизразно като робот, сякаш беше репетирал предварително или четеше вече написан текст.

— Имаш ли оръжие? — попита ме той.

— Не, защо? — възкликнах учудено аз.

Ала вместо да ми отговори, Гу Уън Куй се върна към равнодушния си тон и обеща отново да ми позвъни. Каза, че трябва да се свърже с този и онзи, а след няколко часа ще мога да очаквам „подкрепление“.

Въпросното подкрепление пристигна след по-малко от час — петдесетина мъже с големи армейски хеликоптери Z-8A 9 9 Това всъщност е френският многоцелеви вертолет SA-321 „Super-Frelon“ („Супер-Стършел“), който се произвежда по лиценз в Китай под названието Z-8A. — Б.пр. , всичките до един в защитни облекла срещу биологична опасност. Представиха се като служители от Министерството на здравеопазването. Не знам кого се опитваха да заблудят. По арогантните им жестове и безцеремонното, заплашително държание и най-невежият селяк щеше да разпознае Гунанбу 10 10 „Гуокиа Анкуан Бу“ — довоенното Министерство за държавна сигурност. — Б.а. .

Първата им цел беше залата за събрания. Пациентите, които лежаха там, бяха изнесени на носилки; ръцете им бяха оковани с белезници, а устите им — запушени. После отидоха на другия край на селото за момчето. Изнесоха го в чувал за трупове. Майка му все още виеше до небесата, когато я извикаха заедно с останалите жители за „медицински преглед“. Записаха имената на всички и им взеха кръв за изследвания. Един след друг селяните биваха събличани съвсем голи и фотографирани. Последен дойде редът на една съсухрена старица. Тя имаше мършаво, костеливо тяло, осеяно с хиляди бръчки лице и малки стъпала, които навярно са били пристягани в детството й 11 11 Става дума за хилядолетната китайска практика стъпалата на малките момиченца да се омотават в стегнати превръзки, което пречи на нормалния им растеж и води до деформиране. Ходилата остават малки и нефункционални, с атрофирали мускули, уязвими към инфекции и парализи. — Б.пр. . Тя размаха възлестия си юмрук към „лекарите“:

— Така ви се пада! — изкрещя жената. — Това е възмездие за Фенду!

Старицата имаше предвид Града на призраците, където имаше множество храмове и светилища, посветени на духовете от подземния свят. Също като Стар Дачан, и Фенду нямаше късмет, защото се бе оказал препятствие по пътя към следващата Голяма Крачка Напред. Селището бе евакуирано, после разрушено и накрая — напълно наводнено. Лично аз никога не бях страдал от суеверия и не си позволявах да попадам под въздействието на „опиума за народите“ 12 12 Алюзия към популярното твърдение на Карл Маркс, че религията е опиум за народите. — Б.пр. . Все пак съм лекар, човек на науката, и вярвам само в онова, което мога да пипна и видя. В моите очи Фенду си беше чисто и просто евтин, кичозен капан за туристи. Естествено, думите на тази дърта вещица нямаха никакъв ефект върху мен, ала тонът и гневът й бяха нещо съвсем друго… Каквото и да си говорим, тя беше зърнала отблизо много беди през живота си: военните диктатури, японската окупация, безумният кошмар на „Културната революция“… Жената явно усещаше, че се задава поредната катастрофа, макар и да не притежаваше достатъчно знания, за да проумее същността й.

Що се отнася до моя колега доктор Гу Уън Куй, той разбираше всичко твърде добре. Дори бе рискувал собствената си глава, за да ме предупреди и да спечели малко време, през което да позвъни и може би да предупреди и други хора, преди да пристигнат онези от „Министерството на здравеопазването“. Имаше нещо в казаното от него… една фраза, която не беше използвал от дълги години, от времената на „малките“ погранични конфликти със Съветския съюз. Това беше през далечната 1969-а. Намирахме се в окопите от нашата страна на река Усури, на по-малко от километър надолу по течението от Чън Бао. Руснаците се готвеха да си възвърнат завоювания от нас остров и тежката им артилерия громеше нашите войски.