Макс Брукс - Z-та световна война (Разкази на очевидци за Войната със зомбитата)

(Пауза.)

Не ви разбирам…

Президентът ви сам се провъзгласи за глава на църквата…

Нима националният водач не бива да усеща божията любов?

Но какво ще кажете за организирането на свещеници в „ескадрони на смъртта“ и множеството убийства на хора под предлог, че се извършва „очистване на жертвите на заразата“?

(Отново пауза.)

Не разбирам за какво говорите.

Не е ли това причината, поради която настъпи разрив в отношенията ви с Москва? И точно затова сега сте тук, на заточение в Сибир?

(Продължителна пауза. Отвън се чуват стъпки. Някой се приближава. Хлопане по вратата. Отец Сергей отваря и виждам, че на прага е застанало малко детенце. Облечено е в парцаливи дрипи. Бледото му, изплашено лице е изцапано с кал. Момченцето трескаво обяснява нещо на местното наречие, на няколко пъти повишава рязко тон и сочи към пътя. Старият свещеник кима сдържано, потупва хлапето по рамото и се обръща към мен.)

Благодаря ви, че наминахте. Сега моля да ме извините.

(Когато ставам, за да си тръгна, той вдига капака на големия дървен сандък, намиращ се до леглото му. Забелязвам, че вади оттам Библия и пистолет от времената на Втората световна война.)

(„Дийп Глайдър 7“ прилича по-скоро на двукорпусен самолет, отколкото на миниподводница-катамаран. Лежа по корем от страната на десния борд и гледам право през дебелия, прозрачен носови отсек. Моят пилот — Майкъл Чой, ми маха от левия борд. Чой е от „ветераните“ и вероятно е най-опитният навигатор в Корпуса по дълбоководни операции към военноморския флот на САЩ. Посребрените му слепоочия и мрежата от бръчици около очите никак не се връзват с експлозивния му, почти детински ентусиазъм. Когато крановете на плаващата база „Холо Кай“ ни спускат в неспокойните води на Тихия океан, забелязвам как в речта на Чой се прокрадват някои характерни за сърфисткия жаргон думички и изрази.)

Моята война така и не приключи. Даже може да се каже, че шибаниите не намаляват, а точно обратното — увеличават се. Всеки месец разширяваме полето на действията си и увеличаваме нашите материални и човешки ресурси. Казват, че от ония са останали поне още двайсет-трийсет милиона; затова уродите непрекъснато изскачат с прибоя на брега или се омотават в рибарските мрежи… Поради тая причина си е доста опасничко да бачкаш на крайбрежна нефтена платформа или да поправяш някой от трансатлантическите кабели — всеки момент някой жив мъртвец може да те докопа… Ето защо работата при нас с лопата да я ринеш — гмуркаме се надълбоко, проследяваме ги, локализираме ги, стараем се да предскажем накъде ще се насочат и, ако може, разбира се, да предупредим своевременно хората.

(Врязваме се рязко сред пенестите вълни. Чой се усмихва, проверява инструментите си и превключва радиостанцията си в режим на комуникация с плаващата база. От Външната страна на прозрачния куполовиден нос на миниподводницата се появява бяла пяна, която само след секунда отстъпва място на дълбоките води. Потапянето е започнало.)

Няма да ме питате за акваланги или титаниеви костюми срещу акули, нали? Питам, понеже тези глупости нямат нищо общо с моята война. Харпунни оръдия, мрежи срещу зомбитата… не съм аз човекът, който да ви помогне за тези неща. Ако ви интересуват играчките на цивилните, да бяхте се обърнали към цивилните…

Но нали военните също са използвали подобни приспособления?

Само при операции в мътна вода и почти винаги заради изгъзиците на армейските чукундури. Лично аз никога не съм слагал неопренов костюм или акваланг… е, поне в сражение. Моята война протичаше във ВКПАН — водолазен костюм с поддържане на атмосферно налягане. Нещо като смесица между космически скафандър и доспехи. В общи линии, технологията на създаването му може да се проследи неколкостотин години назад в миналото, когато на един тип 173 173 Джон Летбридж, някъде около 1715 година. — Б.а. му хрумнало, че може да използва за подводни спускания бъчва с илюминатор и дупки за ръцете. След него вече се появяват прочутите „Тритония“ и „Нойфелд и Кунке“ Те изглеждаха като излезли от някой научно фантастичен филм от петдесетте. „Роби Робота“ и тем подобни олигофрении… Всички тези приспособления обаче бяха захвърлени на произвола на съдбата, когато… Наистина ли ви е интересно?