Илса Бик - Пепел

Разнесе се висок, нечовешки писък. Със свито от ужас сърце Алекс стрелна поглед през рамо тъкмо навреме, за да види как тройка елени изтрополява горе на хълма. Животните стигнаха до хребета, изправиха се на задните си крака и забиха копита в скалата с грохот, произведен сякаш от пневматични чукове. Единият от тях – едра кошута – нададе пресипнал, пълен със страх и задавен от кашлица рев, след което от устата ù шурна кръв под формата на пурпурен ореол. Кошутата пак се изправи на задните си крака, като риташе с предните, а другите два елена ù отвърнаха, като също разрязаха въздуха с копита. После животните се хвърлиха напред, сякаш невидима ръка ги теглеше към ръба.

„Не, не, не. – Мислите на Алекс течаха накъсано. – Не, недей... недейте. Те няма... не могат...“

Скочиха.

Елените полетяха от хребета в празното пространство над урвата.

За един миг те увиснаха между претъпканото с птици небе и тъмната бездна на долината, което накара Алекс да се замисли за летящите северни елени...

Тогава обаче реалността надделя. Гравитацията сви своя юмрук.

Елените паднаха долу, а писъците им отекнаха подире като гаснещи комети и това беше краят.

В следващия миг нещо щракна в главата ù, едно почти физическо усещане, тъй като онова, което я бе държало в лапите си, вече го нямаше. Менгемето, стегнало черепа ù, охлаби натиска си. Стомахът ù моментално се разбунтува и тя повърна на скалите. Дори когато беше сигурна, че няма какво повече да изкара, тя продължи да клечи изтощена на четири крака, докато във вените ù пъплеше гъделичкащо усещане от хиляди иглички, като че ли цялото ù тяло бе потънало в сън и мозъкът ù чак сега откриваше как да направи връзка със системата. Сърцето блъскаше в гърдите ù. Отвътре усещаше главата си разбъркана и охлузена, сякаш някой е пъхнал лъжица, след което е разбъркал силно. Цялата трепереше, сякаш във вените ù бяха влели подобаващо силна доза химикали. От дясната страна на шията ù запълзя лекичко сълзене, а когато прокара ръка по кожата си, по пръстите ù остана кръв.

„Боже мой!“ Тя затвори очи под напора на хищническата хватка на паниката, която със зъби и нокти си проправяше път от гърдите до гърлото ù. „По-спокойно, по...“

– Дяяяядоооо?

Ели пълзеше на ръце и колене в края на гората. На горната ù устна личеше следа от кръв.

– Дядооо? – Гласът ù засече, след което прозвуча по-високо. – Дядооооо?

– Ели – Алекс се изтласка назад и седна, само че прекалено бързо. Светът пред очите ù се размъти, килнат на една страна, така че ù се наложи да потисне поредния пристъп на гадене, когато стомахът ù се качи в гърлото.

– Къде е... – Ели се втренчи в една точка зад гърба на Алекс и тогава в погледа на момичето се появи налудничав израз, а сребристосивите ù ириси изпъкваха още повече.

Алекс проследи погледа на момичето. Джак лежеше неподвижен на скалата, по очи, а локвата кръв около тялото му се разширяваше, образувайки червен ореол.

– Дядо! – Ели започна да пълзи. Но когато блъсна с ръка една мъртва птица, се дръпна назад с писък, а по опаката страна на ръката ù бе залепнал сплъстен сноп окървавени пера. Тя потръпна и запокити надалеч противната цапаница, изричайки на пресекулки: – Направи нещо, нап-прави нещо...

Да направи нещо ли? Но какво? Алекс умееше да дава първа помощ – майка ù, която беше лекар, се бе погрижила за това. Само че Джак изглеждаше напълно мъртъв и освен това той беше стар и имаше пейсмейкър, а да правиш сърдечен масаж на истински човек, който е повръщал кръв ... Стомахът ù се надигна в нов пристъп на гадене. А ако все пак успееше да го съживи или пък се окажеше, че има пулс – тогава какво? Невъзможно бе да повика помощ, а колата ù се намираше на няколко дни път оттук.

„Хайде, стегни се. Просто провери и да се свършва с това.“

При допира с Джак кожата ù настръхна, а когато го преобърна по гръб, я полазиха тръпки от жвакащия, всмукващ звук, който тялото на мъжа произведе. Лицето му бе покрито с маска от кървави петна, които, още топли, вдигаха пара. При удара в скалата предните му зъби, отгоре и отдолу, се бяха натрошили, образувайки миш-маш от мръсни четвъртити късове, които приличаха на дражета. Събирайки кураж, тя притисна пръсти към шията на Джак, за да провери за пулс. Кръвта му беше лепкава и тя се дръпна назад, издавайки лек стон. „Хайде, можеш да го направиш. Не го изпускай...“

– Направи нещо – обади се Ели и стисна леко ръката на Алекс. – Моля те.