Илса Бик - Трилогия Пепел

На площадката Алекс пищеше, ръцете ѝ бяха на главата, пръстите разтворени широко, очите изцъклени, а в устата ѝ се събираше кръв от червената река, течаща от носа ѝ, сякаш нещото, което беше изригнало в нея, я разкъсваше. Отляво на Том Мели отново изкрещя, когато едно момиче на кон дойде до стълбите, за да се хвърли върху жената с бързо гмуркане. Тя се удари в парапета, отскочи, претърколи се и се опита да се измъкне. Но момичето се покатери на гърба ѝ и заби зъби във врата на старата жена. Мели изрева и се изправи като кон, опитващ се да хвърли ездача си, ръцете ѝ диво драскаха в опит да се хванат за нещо.

Отдясно на Том Питър внезапно се хвърли в яростна вихрушка от златна коса и луди очи, а Саймън - това момче, което можеше да е Крис в един друг живот - само на стъпка зад него: „Убий го, убий го, убий го...“.

Но Дейви - любимецът на Фин, неговото специално момче - беше по-близо и вече се обръщаше. Устните му оголваха зъбите, а маниашките му червени очи бяха подивели от бяс.

- Не, Дейви! - изпищя Фин с една вдигната ръка и друга, търсеща колта, докато хлапето скачаше като пантера, която най-после се измъкваше от затвора си. - НЕ, НЕ, Н...

Колкото и да беше бърз Фин, нямаше никакъв шанс. Дейви се заби в стареца, събаряйки и двамата с трясък върху камъка. Пистолетът на Фин отлетя. Ритайки диво с крака като човек, който отчаяно се опитва да спре бясно куче да не разкъса гърлото му, Фин удари брадичката на Дейви с десния си ботуш. По бялата униформа на момчето се пръсна запенена кръв. Очите му се подбелиха и то започна да се свлича, Фин замахна за още един ритник, който така и не стигна целта си, тъй като Питър и Саймън, все още ревящи, се приближиха. Питър крещеше:

- Той е мой, той е той!

Сграбчил стареца за врата, той удари главата му в парапета силно. Кръв шурна от спукания череп на Фин, но старецът все още се бореше и пищеше като сестра си. Той заби ботуш в гърдите на Питър и го отхвърли назад. Том видя блясък на метал, когато старецът измъкна паранга от канията, чу свистенето на злобното острие като нападаща змия. Питър изпищя, рукна яркочервена кръв и той притисна корема си, блъскайки се назад, докато Променените се трупаха през площада, отправили се към тях, идващи за Фин.

Всичко това стана за по-малко от десет секунди и най- накрая накара Том да се задвижи. „Пет минути, по-малко от пет минути. Трябва да намеря кон и да ни измъкна оттук.“ И да спре Алекс, да пресече това. Когато се обърна към нея, Том долови мъгла с ъгъла на дясното си око. Подлудена от убийствената ярост, Пени се обръщаше към пазача си. Съвземайки се от парализата, той завъртя оръжието си - помпа „Мосберг 500“. Когато голямото черно дуло започна широката си дъга, Том знаеше, че старецът не само ще умре, докато се опитва, но и ще пропусне и вместо Пени ще застреля Алекс.

- Алекс! - Том се завъртя и направи една тромава стъпка с ранения крак, после втора. Невероятно, той я видя във вихър от кървавочервена коса. За момент помисли, че тя тича към него. Но не. Тя нападаше Фин и промяната, която видя в чертите ѝ - същата убийствена ярост, която бе на лицата на Питър, Дейви, Саймън и всички Променени, - смрази сърцето му. Том разбра на мига, че ако не прекъсне това сега, преди Алекс да е достигнала Фин, тя щеше да се изгуби, тогава той можеше спокойно да остави куршума на мосберга да намери целта си. Дори щеше да застане, да я държи здраво и да се погрижи да убие и двама им.

Хвърли се отчаяно и се заби в нея наносекунда преди пушката да гръмне. Куршумът остави нажежена следа над главата му. Чу как се пръсна стъкло, когато един прозорец се разби някъде зад него. Том я прихвана, вдигнал една ръка, за да предпази главата и врата ѝ, а с другата обви кръста ѝ. Строполиха се долу. Той се опита да се извърти по гръб в последната секунда, за да поеме удара, но беше непохватен, болеше го, беше изгубил равновесие и успя само наполовина. Паднаха върху камък, който беше мокър и червен от цялата тази кръв. Щом се удариха, писъкът на Алекс прекъсна. Том усети дъхът да изхвърча от дробовете му, но се задържа и я прегърна още по-плътно, докато тя се мяташе, риташе и ръмжеше, за да се измъкне. Усети ухапването на стъкло и камък под гърба си и дивото туптене на сърцето ѝ до неговото и той също завика, закрещя в беснеещото ѝ окьрвавено лице:

- Алекс, Алекс, аз съм, аз съм, Том!

За миг - и само за миг - дивият блясък в зелените ѝ очи се засили към него. Той си помисли, че ако тя се хвърли към гърлото му, той ще ѝ позволи. След още пет минути и няколко секунди Алекс нямаше и бездруго да е тук. Ако той трябваше да умре, по-добре да станеше по този начин - с нея и до нея. Но после главата ѝ се люшна. Той имаше усещането, че нещо прещрака и се отмести или пък се намести на мястото си, а може би и двете. Очите ѝ, все още толкова зелени и ярки, се закрепиха в различна реалност. Закрепиха се върху него.