Джон Броснан - Небесните господари

Продължаваше да претърсва „Ароматния бриз“, оглеждаше слабите хлътнали лица и безкрайно задаваше един и същи въпрос. Накрая, в петдесетата или стотната воняща претъпкана стая, намери Сирай.

Физически военачалникът седеше в своята тронна зала, но умът му бродеше из глухи ъгълчета на черепа му. Подът на тронната зала беше наклонен и напред, и надясно. „Господарят Панглот“ се клатеше силно и непрекъснато губеше височина. Отначало се носеше на изток, после вятърът се промени и сега въздушният кораб се намираше над океана. Ако военачалникът пожелаеше да обърне внимание на света около себе си, можеше просто да се извърне в трона и да види през извитите прозорци на носа сивата неравна морска повърхност. Тя приближаваше с всяка минута.

Той не виждаше и тялото на своя главен пилот, което се плъзгаше по пода в собствената си кръв, отдалечавайки се от мястото, където военачалникът разсече черепа му с дългия си меч.

На пилота се падна лошия късмет да съобщи на военачалника, че няма никаква надежда да спасят „Господаря Панглот“. Без соплата на моторите и крилете не можеха да поддържат безопасна височина. Подемната сила на газа в секциите беше недостатъчна, най-вече защото седма секция не биваше да се запълва изцяло. Изхвърлиха зад борда всичко, което можеше да бъде изхвърлено, включително (по заповед на военачалника) триста души от „ненужните“. От този момент военачалникът се оттегли из плетениците на съзнанието си и пренебрегваше нервните опити на своите уплашени офицери и слуги да го заговорят. Вече се бяха отказали и очакваха неизбежното със своя обичаен стоицизъм. Никой от тях даже не помисли за недостойната възможност да избяга от обречения въздушен кораб с планер.

Най-после носът на „Господаря Панглот“ докосна повърхността на океана. Срещата беше кратка, нищо повече от лека целувка, макар че пръсна прозорци и разцепи корпуса на няколко места. Следващият удар беше по-дълъг. Третият се оказа и последен.

Мъчително бавно, „Господарят Панглот“ отпусна своето дълго една миля тяло върху океана. Родените в космоса опорни конструкции заскърцаха от напрежения, които не беше предвидено да понесат. Водата нахлу през разбитите прозорци и люкове, проектирани само за натиска на въздушните струи.

Японците бягаха от надигащата се вода сред претъпкания кошер в долната част на корпуса, искаха да се спасят не само от удавяне, но и от други опасности. Едно дълго и страховито пипало започна да се промъква по коридора…

Водата бавно пълзеше нагоре по прозорците на тронната зала. Вече заливаше пода, а военачалникът все още не излизаше от забравата. Не реагира, даже когато зад него парчетата от прозорец се разхвърчаха пред нахлуващата водна маса. Тя запрати напред трона заедно с тялото му. Тогава ледената вода го извлече с крясък от умственото му скривалище. Инстинктивният стремеж да оцелее беше прекалено силен, за да му устои. Той се боричкаше със запенената черна вода. Нещо го сграбчи.

Джан пак се събуди рано, лежеше с чувството, че бъдещето я притиска като тежест. Толкова много неща трябваше да направи. Такава отговорност… Плановете й още бяха смътни, но вече бе обсъдила основната си идея със Сирай, Ашли и Карл. Искаше да победи останалите Небесни господари и да ги остави под своя контрол, както направи с „Ароматния бриз“. Карл направи копие от своята програма и тази на Ашли, те бяха сложени в компютърната система на „Ароматния бриз“. Карл вече бе възстановил напълно работоспособността на другия въздушен кораб, използвайки роботите и резервни части от складовете на Небесния ангел. Американците и японците в пленения въздушен кораб не можеха по никакъв начин да си върнат властта над него.

Тя каза на двете групи, че трябва да изберат — или да живеят заедно в мир на борда на „Ароматния бриз“, или да ги свали на земята. Американците далеч превъзхождаха по численост японците и естествено искаха да си го върнат на своите мъчители. Джан се принуди да остави много от паяците там, за да разделят враждуващите. Делегация от американци поиска отговор защо не ги премести в Небесния ангел, където има предостатъчно място за всички. Джан им каза, че ще приеме някои жени с децата им, за да облекчи теснотията в „Ароматния бриз“, но няма да пусне мъже в Небесния ангел. Но направи изключение за двамата мъже от Минерва, които с изненада и радост намери още живи в японския въздушен кораб.