Джон Броснан - Небесните господари

По време на първата почивка попита пантерата защо идва с нея. Вече си имаха доверие — лазерът висеше на рамото на Джан. Пантерата, която се наричаше Фруза, каза небрежно:

— Котката ссскучае. Любопитна.

Джан реши да приеме това обяснение. За разлика от нормалните животни, „усъвършенстваните“ страдаха и от човешки притеснения като скуката. Тя се опита да разкаже защо е дошла в „Скайтауър“, но нямаше представа какво е разбрала пантерата.

— Благодаря ти, Майко Богиньо! — извика Джан, щом стигнаха края на стълбата.

Но обширната зала не беше това, което тя търсеше. В нея нямаше никакви уреди и очевидно някога са я използвали за обзорна площадка — вместо стени отвсякъде беше заобиколена с прозорци. Контролиращият Небесните ангели център би трябвало да се намира на етажа над нея, но как да се добере до него?

В средата на кръглата зала имаше дебела метална колона, привидно само тя носеше тежестта на върха на кулата. Пантерата седна и я загледа, а Джан отиде до колоната и се зае да я изучава. Обиколи я два пъти, преди да забележи линиите на врата в блестящата повърхност. Имаше и тесен процеп, дълъг към два инча, сигурно служеше за отваряне с ключ. Опита се да открехне вратата с ноктите си, но без успех. От яд ритна вратата и отскочи назад, когато чу глас:

— Направете го отново и ще повикам полицията.

Джан се огледа, но в залата нямаше никой освен нея и Фруза. Пак погледна вратата. Гласът идваше откъм колоната. Дали някой не стоеше зад вратата?

— Кой си ти? — попита тя предпазливо.

— Аз съм устройство за информиране на посетителите и вие като посетителка не можете да влезете през тази врата. В горната част на „Скайтауър“ не се допускат неупълномощени за това лица — мъжкият глас звучеше раздразнено.

Пантерата дойде и подуши вратата.

— Говори като мъж, но няма мъж. Няма никой — каза тя на Джан.

Джан кимна. Досети се, че гласът е изкуствен като на Ашли или Карл. Създаваше го някаква машина в колоната.

— Моля те да ме пуснеш вътре — настоя тя. — Аз съм упълномощена. Имам важна задача.

— Наистина? Щом е така, какъв е кодът за допуск? — попита гласът със смътен намек за сарказъм.

— Ъъъ, не го знам, но трябва да ми повярваш — жизнено важно е да стигна до върха на кулата.

— Знаете ли, госпожо, чувам това всеки ден. А сега ви моля да си вървите. Времето за посещения почти изтече. И бъдете така добра да си приберете домашното животно.

Джан вече беше ядосана.

— Слушай, машино или каквото си, времето за посещения тук май доста отдавна е изтекло. Ако те интересува, преди няколко века. Градът навън е мъртъв. Моето „домашно животно“ и аз сме единствените живи същества на няколко мили наоколо. Каквито и нареждания да са ти дали преди, сега не важат. Настоявам да ми отвориш!

Гласът помълча и отговори:

— В горната част на „Скайтауър“ не се допускат неупълномощени лица.

Джан изръмжа и пак ритна вратата. Гласът каза:

— Това преля чашата, предупреждавам ви — съобщавам на полицията.

— Викай с пълен глас — промърмори Джан.

Поколеба се, свали лазера от рамото си, посъветва Фруза да се дръпне настрани и стреля по ключалката. Разхвърчаха се искри, металът засъска. Гласът се обади:

— Вече здраво загазихте, госпожо!

Наложи се да разреже цялата врата. Чак тогава тя се завъртя и откри завита на спирала стълба, направена от блещукащо прозрачно вещество. Гласът я предупреди още няколко пъти, заплашваше я с полицията, после млъкна. Джан се чувстваше победителка, докато изкачваше стълбата. Още малко само! И успя да го направи без Майлоу.

Над стълбата намери малко кръгло помещение с още една врата. Джан въздъхна, очакваше още безсмислени спорове с механични гласове, но щом докосна светещия бутон до вратата, тя се прибра в стената, без да й създава проблеми. Лъхна я свеж въздух, когато прекрачи вътре. Това би трябвало да я разтревожи, но беше прекалено заета да тържествува, за да забележи нещо.

Тогава видя тримата самураи. Седяха със скръстени крака около мангалче, на което вдигаха пара паници с ядене. Постелите и оръжията им се търкаляха наоколо. Явно от доста време бяха в „Скайтауър“. Не бяха усетили присъствието й, преди да се бе появила на вратата, но сега реагираха с плашеща бързина. Пресегнаха се за мечовете си и скочиха на крака.

Джан вдигна лазера и натисна спусъка. Нищо. Тя предположи, че е изтощила енергията му, когато си проряза път през долната врата. Най-близкият самурай кресна оглушително и я нападна.