Джон Броснан - Небесните господари

„Здрасти! Аз съм — Ашли. Карл нали си е тъпичък, имаше малко проблеми, докато разбере кое как е. Още не може да пусне гласовите синтезатори. Иска да върнеш обратно в главния процесор колкото можеш от оригиналния софтуер. Информацията му трябва. Иска да я копира в нашия софтуер. Нали ще побързаш? Искам отново да виждам и чувам. Обичам те. Ашли.“

Джан не се справяше много добре с четенето, трябваше й време, за да разбере съобщението. Смръщи вежди.

— Главен процесор ли? Това пък какво е? — попита тя.

Думите на екрана си останаха същите. Пак прочете съобщението и схвана, че Ашли не можеше да я чуе. Дълбокомислено реши, че „главният процесор“ е компютърът, в който сложи цилиндърчето. Върна се при него и огледа шестте еднакви цилиндърчета, които остави върху стъкления капак. Сега в компютъра имаше място само за пет. Дали това беше важно? Все едно, скоро щеше да научи. Започна да ги пъха в отвора. Компютърът замърка, гълташе ги едно по едно някъде дълбоко в себе си. По другите уреди започнаха да пробягват още светлинки. Почти усещаше как кръглата кристална зала оживява. Нещо изпука. После един глас каза:

— А, така е по-добре! Светлини и звуци! Здрасти, Джан! Липсвах ли ти?

Беше Ашли. Гласът не приличаше на онзи в убежището, сега не беше нито мъжки, нито женски, но не можеше да сбърка — това беше Ашли.

— Здравей, Ашли — каза Джан, опитваше се да разбере откъде идва гласът. — Виждаш ли ме сега? Чуваш ли?

— Ъхъ. Това местенце е фрашкано със сензори — вътрешни и външни. Но Карл не можеше да ги включи, преди другите програми да му прочетат една лекцийка. Можеш ли да сложиш и последната?

Едно от цилиндърчетата излезе от търбуха на компютъра. Джан го взе и сложи на мястото му шестото. Докато компютърът го гълташе, Ашли извика:

— Олеле, какво е станало тук? Кои са тези типове?

Джан се сети за мъртвите японци. Досега избягваше да ги поглежда, както лежаха в големи локви съсирваща се кръв.

— Това са хора на военачалника. Чакаха ме тук.

— Исусе… Ти ли им направи това!

— Ами! Фруза го направи.

— Фруза? Коя е Фруза?

— Тя е котка.

В този миг пантерата се промъкна през вратата, гласовете бяха събудили любопитството й.

— Исусе, ама че котенце — каза Ашли.

Пантерата подуши и каза на Джан:

— Чувам глас, няма никой.

— Но тук има някой, Фруза. Името й е Ашли. Тя е наша приятелка. Ашли, поздрави Фруза.

— Привет, котенце. Върхът си. Знаеш ли, някога имах палто като от твоята козина. О, беше от синтетика, не от истинска кожа.

Пантерата обърна очи към Джан.

— Няма никой.

Обърна се и се шмугна през вратата.

— Съжалявам — каза Джан на Ашли. — Май Фруза трябва да усети миризма, иначе за нея никой не съществува.

Ашли не отговори веднага.

— Но тя е права. Мен ме няма. Карл иска да си говорите. До скоро.

— Ашли?…

— Карл е — гласът беше същият, но и безкрайно различен. — Установих контакт с компютъра, контролиращ завода с Небесния ангел. В момента излъчвам кодовата серия сигнали, която ще стартира отделянето на Небесния ангел от завода.

— О, така ли — учуди се Джан. — Бързо стана. Къде откри кода?

— В паметта на този компютър.

— Ама, разбира се — трябваше сама да се сети. — Значи всичко върви добре. Нали Небесният ангел ще слезе тук без проблеми? — Джан още не искаше да повярва, че ще стане толкова лесно…

— Всички системи работят нормално. Засега не виждам причини за безпокойство.

— Велик си. Кога ще дойде тук?

— След осем денонощия и половина.

— Осем и половина? Много време е това.

— Предстои му да измине дълъг път. Ще му трябват четири денонощия, за да достигне атмосферата на Земята. Траекторията му завършва в точка над Австралия. Ще пристигне тук след още четири дни, дори ако се движи с максималната си скорост.

— Какво е Австралия?

— Континент-остров в Южното полукълбо.

— А защо не накараш Небесния ангел да слезе тук, вместо в онази Австралия, щом е толкова далеч?

— Процедурата за преминаването на Небесния ангел невредим през земната атмосфера е твърде сложна. Математическата основа на тази процедура също е твърде сложна и е неделима част от цялата система. Не би било разумно да променям системата в този момент. Биха могли да се появят случайности, вероятно предвидени в оригиналната програма, но за които аз пък нямам информация. Съветвам те да следваме установената процедура.

Тя въздъхна.

— Щом казваш.

Осем дни и половина. Ами ако военачалникът се върне дотогава? Или пък дойдат други японци да сменят тези тук? Е, поне пантерата щеше да я пази, ако пак не й стане скучно и си отиде. Имаше и лазер, само че…