Джон Броснан - Небесните господари

Даже преди това се носели слухове, че богатите и силните на деня провеждат забранени опити. На ухо се разказвали истории за заключени зад стоманените врати невероятни създания. Говорело се, че милиардери пълнели своите острови и имения със сексуалните си фантазии, въплътени от техните генинженери. Тук-там се чувало, че някои държавни ръководители и шефове на корпорации създавали тайни армии от ужасни същества, които не били нищо друго, освен живи оръжия.

Всички слухове се оказали истина.

Нямало Обединени нации, нямало Споразумение. И затова корпорациите се вкопчили във война една с друга. Независимите държави били въвлечени в конфликта, трябвало да застанат на страната на една или друга корпорация. Започнали Генетичните войни.

След десетилетие битки между създадените от генинженерите армии, настъпило истинското опустошение. Една от корпорациите започнала бактериологична война — нещо, което отначало всички корпорации се заклели да не допускат. Наближавал краят.

Първите мишени били в селското стопанство — зърнените култури и останалите. После се появили гъбичките, проектирани да унищожават електронните системи. Но се справяли и с всичко друго. Случило се и неизбежното — на свобода се изтръгнали епидемичните вируси, създадени специално за унищожаване на хора.

Умирали милиони след милиони. Цели градове опустявали за една нощ. Цивилизацията рухнала.

Карл съобщи на Джан, че не разполага със записи за последвалите събития.

Джан се потресе от видяното през тези два дена пред екрана. Но най-много се развълнува от репортажа за Минерва малко след отделянето й като самостоятелна държава. Джан се разплака, виждайки какво е представлявала Минерва някога и колко жалка останка от предишното величие беше нейната Минерва. С нежелание призна, че първите обитатели на Минерва наистина са използвали Старата наука. Точно както й каза Майлоу. Самото създаване на общество, в което жените да отхвърлят природното неравенство, наложено им от техния пол, трябвало да се основава на генното инженерство.

Но макар че това противоречеше на всичко, чуто от преподавателите по религия, тя успя да се примири с наученото. Важен беше идеалът на Минерва и тя усети тежестта на дълга, стоварил се върху раменете й. Майката богиня я бе оставила като последното живо въплъщение на този идеал. Длъжна беше да съхрани идеала. Не само да го съхрани, но и отново да му вдъхне живот…

„Да, мога да си се надявам, колкото си искам“, горчиво си каза тя.

След два дена уклончивите отговори на Карл на всички нейни молби да я пусне на свобода вдъхнаха подозрения у Джан, че не той, а Ашли я е превърнала в затворничка.

Така всичко се връзваше. Във всичко останало Ашли като че ли напълно контролираше Карл. Беше решила да не позволи на Джан да си отиде, но прехвърляше вината върху Карл, за да не предизвика враждебността на Джан. Щом реши, че си е обяснила положението, Джан се съсредоточи върху възможните начини да убеди Ашли, че трябва да я освободи.

Но как да го направи?

Сутринта на шестнадесетия ден Джан подкъсяваше косата си в банята. Не й харесваше да я носи дълга, както беше обичайно сред Аристократите, пречеше й и започна да се подстригва късо. Гледаше отражението си в огледалото, когато й хрумна как би могла да се справи с проблемите си. Замръзна. Планът избуяваше в нея като покълнало семе. Кълновете растяха… пускаха корени, разпростираха листата си и накрая цветето разтвори чашка.

Знаеше какво да прави.

Джан се опита да прикрие бушуващото в нея напрежение, когато се върна в хола и спокойно каза:

— Ашли, на линия ли си?

— Разбира се — чу се гласът на Ашли и тя се появи пред Джан.

Този път носеше дълга черна рокля, която откриваше едната гърда. Изглеждаше много хубава.

— За какво искаш да си говорим?

— За летенето.

Лицето на Ашли светна от усмивката й.

— За това най-обичам да си приказваме!

— Знам. Какво ще кажеш, ако те уверя, че има шанс пак да летиш?

Ашли я зяпна.

— Но как така? Няма начин да летя отново. Хваната съм в капан тук. Като тебе. Не, моят капан е по-здрав. В компютъра съм. Нали знаеш!

— Да, знам. Доста неща научих за компютрите. Най-напред от Майлоу и сега от Карл. Май ти разказвах за плана на Майлоу. Той искаше да влезе в „Скайтауър“ в града и да използва компютъра, за да повика Небесния ангел от орбиталния завод.

— Добре де, чух това преди — нетърпеливо каза Ашли. — Но какво общо има това с мен?