Джон Броснан - Небесните господари - цялата поредица в една книга

— Голяма котка ли? — попита Джан. — Пантера ли беше?

— Може и пантера да е била. Нали ти казвам, едва я видях.

Джан си спомни деня, когато пантерата поиска убежище. На същата тази порта. И Карла беше с нея.

Заобикаляйки отдалеч влечугото, Джан отиде до дупката, останала от разбитата порта. Вгледа се в тъмнината оттатък.

— Внимавай — предупреди я стояща наблизо стражарка. — Не знаем какво има наоколо заради шума, да не говорим пък за миризмата на кръв.

Джан не й обърна внимание. Оглеждаше напрегнато дърветата и търсеше някакво движение. Тогава видя очите. Гледаха в нея от висок клон, горящо зелени в отразената светлина на многото лампи, но тялото на пантерата изобщо не се виждаше.

— Дай ми това! — изръмжа Джан, изтръгвайки арбалета от ръцете на учудената стражарка.

Тя вдигна оръжието към клона, където видя очите, но вече ги нямаше.

— Какво стана? Какво има там? — попита я стражарката.

Джан не отговори. Тя се ослушваше за звук, какъвто и да е звук, който да й посочи мястото на пантерата. Но чу само екота на далечна гръмотевица. После и светкавицата проблясна на хоризонта.

След дълга пауза тя върна арбалета на стражарката и промърмори:

— Наближава буря.

Бурята както връхлетя, така затихна, но небето все още сивееше от ниските облаци. Беше студено и Джан се уви по-стегнато в наметката, докато гледаше неспокойно от покрива надолу към градския площад. По традиция Небесният господар взимаше данъка си от това място и сега, час преди обяд, покрай стените бяха натрупани високи купчини от чували. Но Джан знаеше, че този път в тях нямаше зърно, а пясък и слама.

Мелиса и другите Началнички се бяха скупчили пред платформата, където преди сядаха, за да отдадат колективно дължимата почит към представителите на Небесния господар. Сега от платформата трябваше да дойде сигналът за началото на атаката. Мелиса щеше да изстреля червена сигнална ракета.

Джан огледа наоколо. По много покриви се виждаха хора, но това беше нормално. Посещението на Небесния господар винаги привличаше множество зяпачи. „Господарят Панглот“ отвращаваше и плашеше сестрите от Минерва, но на гледката, която представляваше, не можеха да устоят.

Тя погледна часовника си. Небесният господар щеше да пристигне по обяд. Оставаше по-малко от час. До нея Марта се суетеше нервно и си играеше с чантата за инструменти. Нямаше причина шимпанзето да бъде на покрива, но тя се примоли на Джан да остане с нея. И Джан отстъпи. Мократа от дъжда Марта наистина изглеждаше твърде нещастна и Джан я погали ободрително зад ушите. Марта прояви удоволствието си с доста обезсърчено сумтене и каза:

— Марта страхува, Господарке. Много страхува.

— Не се тревожи — каза Джан по навик. — Няма за какво. Всичко ще бъде наред.

— Мъжкари шимпанзета казват няма. Те казват Небесен господар прави да няма Минерва. Казват Небесни войни слизат долу, убиват сестри… изнасилват сестри…

— Млък! — изкрещя потресената Джан. За втори път от сутринта чуваше богохулната дума. — Знаеш, че не е позволено да се произнася тази дума, Марта!

Марта наведе глава.

— Съжалява, Господарке.

Джан въздъхна.

— Добре, но не го прави повече.

Тя още не можеше да се опомни от първата случка, когато чу богохулството, нито от разтърсващите обстоятелства, съпроводили произнасянето му.

Мелиса се върна в дома им преди зазоряване. Джан се мъчеше със закуската си в кухнята и се опитваше да изтрие от въображението си страшните останки на Карла. Колкото и да не й се ядеше, апетитът й съвсем изчезна, щом видя лицето на майка си. Мелиса изглеждаше по-изтощена от когато и да било през целия живот на Джан досега, но в изражението й имаше страховита решителност. Джан уплашено помисли, че така би изглеждал труп, върнат към живота с някаква нечестива цел.

Мелиса се загледа в Джан мълчаливо, после сложи на масата малко метално цилиндърче. Беше към три пръста дълго и един пръст широко. Джан погледна най-напред към него, после към тревожещото я лице на майка си.

— Какво е това?

— Запалителна бомба. Хелън я направи. Няколко направи. Много е умна — каза Мелиса с мъртвешки глас. Тя взе устройството и показа единия му край на Джан. — Виждаш ли тази част? Завърташ я по посока на стрелката и след тридесет секунди се взривява.

Джан взе цилиндърчето и го заразглежда. Опитваше се да изглежда впечатлена, защото явно Мелиса очакваше това от нея, но не можеше да си представи каква полза ще има от толкова малко оръжие срещу Небесния господар. Подаде го на Мелиса, но тя поклати глава отрицателно.