Патрик Тили - Носител на смъртта

— Това няма да ти трябва.

— Само почиствам излишното.

Той грабна пижамата и халата и ги пусна върху ниският дървен скрин в долната част на леглото. Фран се оказа пламенна сексуална партньорка. Сексът между тях му напомняше за еднократната му забивка с Дона Лундквист. Дона, чийто живот приключи с целувка и нож в гърлото. Също като Дона, Фран мислеше да свърши цялата физическо натоварване, но когато Стив й доказа на какво е способен, тя се промени — стана нежна и благодарна.

— Как ти се стори, Стиви?

— Ами, госпожо, аз…

— Казвай ми Фран!

— Съжалявам! Просто никога не съм чукал член на първото семейство!

Фран го удостои с една конспиративна усмивчица.

— Няма нужда да ми отговаряш. Знам всичко, което има да се знае за теб. Чудя се… — Тя наведе глава и прошепна в ухото му. — Как беше с Клиъруотър? Същото ли? Или по-добро?

— Не.. само по-различно.

— В какъв смисъл? Какво ти прави тя, което аз не успях?

— Нищо, просто..

— Кажи ми! О, усещам как отново се втвърдяваш! Да не си представяш как го правиш с нея? О, хайде! Дай ми го! О, да! Тя дали те докосва така, а Стиви?

Почти, почти… Кристо!

— Защо е било различно? Защото ти е казвала, че те обича ли? Това ли е, Стиви? Искаш да те обичат? Искаш ли да ти кажа, че те обичам?

Този въпрос, тази дума върху устните й, предизвика разтърсваща тръпка по цялото му тяло. Той се надигна и понечи да се отдръпне. Фран сключи крака зад кръста му и вкопчи здраво ръце около врата му, тласкайки силно таза си към неговия.

— Не! Стой мирен! Ако знаеш откога чакам за това! О, бейби! Хайде, вземи ме! Вземи ме цялата!

Стив потисна надигащото се чувство на себеотвращение и предателство. Да, сър-мадам. Ако това е цената да стигна, където искам, нямаш грижи.

Час и нещо по-късно, когато се размазаха от секс до пълно изтощение и тя вече бе изследвала всеки сантиметър от тялото му с устни, език и пръсти, те лежаха отпуснати в прегръдките си, а кожата им блестеше от плот. Стив се бореше да не заспи. Фран го разбуди като го ухапа закачливо по рамото.

— Мамка му!

— Спокойно, де. Не съм ти пуснала кръв. — Фран целуна ухапаното, за да му мине. — Мммм… ухаеш и имаш вкус като на истински мъж. — Тя му предложи гърлото си. — Опитай ме.

Стив опита. Мед с щипка сол…

— Харесва ли ти?

— Да, чудесен вкус.

Той допря буза в нейната и прикри прозявката си във възглавницата. Фран хвана ръката му и я мушна между бедрата си.

— А това хареса ли ти?

— Разкошно беше…

Боже, тая кобила никога ли не се спираше? Тя извъртя тялото си така, че отново беше върху него.

— Шокираха ли те моите приказки за любов? Това е думата, която използват мютите, нали?

— Да. Но не беше точно шокиращо, просто… беше неочаквано.

— Заради това коя съм ли?

— Отчасти, да.

— Наричай ме Фран! Изречи името ми! Дръж ръката си там и го прошепни в ухото ми.

Когато той повтори името й няколко пъти с толкова чувство, колкото успя да си изсмуче от пръстите, тя промълви:

— Обичам гласа ти, знаеш ли? Не усещаш ли какво ми причиняваш?

Стив не отговори. Съзнаваше, че се намира в едно легло с член на Първото семейство. И не кой да е член, а един Джеферсън! Това куку беше роднина на президент-генерала! Това едва ли бе просто отплата за добре свършената мисия. Какво ставаше, по дяволите?

— Смяташ ли, че съм красива?

— Ъ-ъ.. ами.. е-е.. нали се сещаш…

— Това пак е мютска дума, нали? Сигурно знаеш много, а?

— Ами нали бях там за известно време…

— Ще откриеш, че тук използваме много мютски думи, Стиви. И някои от тях изобщо не си чувал.

— Винаги съм готов да се науча…

— Чудесно. Ще те науча на неща, за които не си и мечтал.

Фран доближи устни до неговите за една последна нежна и възбуждаща целувка.

— Достави ли ти удоволствие да го правиш с мен?

— Да, страхотно беше. — Какво друго можеше да каже.

— Искаш ли пак да го направим?

Ох, мамка му…

— Сега ли имаш предвид?

— Не, но скоро. И по-често.

Тя стисна члена му закачливо, скочи от леглото и се запъти към банята. Стив чу шума от течаща вода. Покри голото си тяло със завивките и се замисли какво му се случи дотук и какво ли предстоеше. Епизодът с Фран, колкото и приятен да беше на чисто физическо ниво — което в миналото беше всичко, което можеше да очаква един трекер, го остави с чувство на празнота и неясен срам от направеното.

Сексуалният акт във Федерацията беше едно от малкото неща, които не се свързваха с чувството на вина. От двете страни не се очакваше да се задълбочават в отношенията си отвъд кратката физическа близост, която изискваше самият акт. Нужно беше единствено взаимно съгласие. Похотта и нуждата да облекчиш временно сексуалния си нагон беше единственият емоционален елемент.