Патрик Тили - Носител на смъртта

Стив не си позволи да демонстрира чувствата си, но като знаеше вече кой е всъщност, не можеше да не се идентифицира с мютите с гладка кожа, които вършеха слугинската работа — винаги на разположение, но толкова тихи и дискретни, че понякога просто бяха невидими. Като част от пейзажа. В сравнение с Айрън-фийт, Плейнфолк братята им в Ни-Исан, тези мюти-годинари живееха в позлатена клетка, но един ден и те щяха да бъдат свободни.

О, да, братя мои…

Но сега беше време да внимава и да наблюдава. Имаше твърде много да се види и много да се учи…

През онази първа вечер Стив бе поканен да седне до Фран на дългата, покрита с покривка маса, украсена с вази с цветя и сребърни свещници, искрящи кристални чаши, полирани метални ножове и вилици, и порцеланови чинии с разноцветни шарки по ръба. Столовете около масата бяха заети от двайсет мъже и жени, които се обръщаха към Стив доста фамилиарно. Храната беше добра, а виното — доста различно на вкус от сакето — беше пивко и освобождаваше задръжките. Компанията беше весела и когато Фран разкри, че Стив е ходил в Ни-Исан по «семейни въпроси», те слушаха с неприкрит интерес описанията му за живота в източните земи.

Към края на вечерта враждебното му отношение почти беше изчезнало. Стив не беше изоставил намерението си да разбере и най-съкровените тайни на Първото семейство. Истината трябваше да бъде разбулена.

След разкритията на Мистър Сноу, те вече не представляваха просто върхушката на един диктаторски режим, а истинските врагове. Те и всичко, което представляваха, трябваше да бъде разрушено, но това беше сериозно начинание, което нямаше как да се осъществи за един ден. Междувременно, колкото и да не одобряваше очебийната несправедливост на системата, щеше да е неразумно да не се възползва от онова, което му предлагаха…

Към единайсет вечерта, групите разговарящи след вечеря се разделиха. Докато гостите се сбогуваха и се оттегляха по стаите и по къщите си, Джошуа — мютският прислужник, поведе Стив нагоре по стълбите към една просторна спалня, определена за неговите нужди. Прозорците със спуснати завеси гледаха към предната морава и Стив видя как една карета с впряг от два коня, осветена от ярки жълти лампи, трополи по чакълената алея. От верандата се чуваха оживени гласове. Той зърна силует в жълта рокля и му се стори, че чува как Фран се смее…

Огън от цепеници, подобен на онзи в Овалния кабинет, пламтеше в огнището. Голямото легло с четири колони в краищата, крепящи балдахин от плат, изглеждаше меко и изключително примамливо. В такова легло едва ли имаше дървеници.

След като Стив навлече халата за баня, Джошуа отнесе униформата му, за да бъде изпрана и изгладена, като му остави домашен халат и пижама, прилежно постлани на леглото. На сребърен поднос, наред с разнообразни стъклени чаши, стояха кристални гарафи с вино, прасковено бренди и искряща кехлибарена алкохолна напитка, наречене «южняшки комфорт».

Стив влезе в банята и си взе душ. Докато стоеше под топлата водна струя и усещаше как тялото му се отпуска и се изпълва с усещане на физическо задоволство, той размишляваше за времето, прекарано при мютите и Майсторите на желязото, за удоволствията и лишенията на живота на повърхността и във Федерацията.

Беше изумително как четири различни свята с толкова контрастиращ начин на живот съществуваха съвчестно само на няколко стотин мили разстояние един от друг: високо технологичния свят на сложните машинарии и диваците от каменната ера, пълната свобода и пълното робство, свободната воля и ограниченията на конформизма, равните права и ужасяващата сексуална и расистка дискриминация, строгата йерархия и пълната анархия. Защо хората трябваше да избират едното пред другото? Защо нямаше и златна среда?

Когато Стив излезе от банята, откри Фран, легнала от лявата страна на леглото. Главата и голите й рамене лежаха върху две от четирите огромни възглавници. В едната си ръка държеше чаша бренди, а с другата пушеше трева рейф. Мекият, но настойчив ритъм на блекджек запис се носеше от скрита колонка. Под земята хората ги разстрелваха за такива работи.

— Изненадан ли си?

— Не особено. — Стив се замисли каква да е следващата му подкупваща фраза. — Не се сещам за по-добър начин да приключим един незабравим ден.

— Гнууус…

— Това е само началото, Стиви. — Фран потупа подканващото празното място до себе си.

Стив се приближи до леглото и се пресегна за пижамата.