Джъстин Кронин - Проходът

Въпросът е, че изобщо не разбирам кое налага военните да са тук. Не се питам защо армията проявява интерес, все пак те ни финансират, за което съм им благодарен. Защо им е обаче да пращат взвод от специалните части (по същество те са към Специалното разузнаване ) да дундуркат група биохимици? Предполагам, че хлапето с костюма е от разузнаването, но кой знае. Каза ми, че пътуваме из район, известен като зона, контролирана от наркокартела Монтоя, а войниците били тук, за да ни защитават. Как ли ще изглежда избиването на екип американски учени от боливийските наркобарони? , попита ме той. Не ще да е хубав ден за американската външна политика, даже хич. Не му възразих, но съм дяволски сигурен, че там, където отиваме, няма никакви наркобарони. Наркотиците са на запад, във високите части на Андите. Източната част на практика е необитавана. Има само няколко индиански селища, повечето от които не са общували с външния свят от години. А той знаеше, че всичко това ми е известно.

Цялата тази работа ме човърка леко, но що се отнася до мен, присъствието им не променя работата на експедицията. Просто сме придружавани от тежка огнева мощ. Войниците странят от нас. Почти не съм чул някой от тях да си отвори устата. Дебнат, но поне не ни се пречкат.

Както и да е, на сутринта тръгваме. Предложението за змийчето като домашен любимец още важи.

От:lear@amedd.army.mil

Дата:сряда, 15 февруари, 11:32 часа

До:pkiernan@harvard.edu

Относно:виж прикачения файл

Прикачен файл:DSC00392.JPG (596 KB)

Пол,

Минаха шест дни. Прости ми, че не се обадих досега и моля те, нека Рошел не се притеснява. Трудно си проправяхме път при всяка стъпка сред непроходима джунгла и непрестанен дъжд. Със страшни усилия нагласихме сателитната връзка. Вечер хапваме като земеделски ратаи и рухваме от умора в палатките. А и всички воним ужасно.

Тази нощ обаче съм твърде развълнуван, за да спя. От прикачения файл ще разбереш защо. Винаги съм вярвал в работата си, но съм имал и мигове, изпълнени със съмнения, безсънни нощи, в които съм се съмнявал дали цялата работа не е напълно безсмислена, забъркана от мозъка ми фантазия в периода на боледуването на Лиз. Знам, че и на теб ти е минавало през ума същото. Щях да съм кретен, ако не поставях под въпрос собствените си мотиви. Но вече не го правя.

Според джипиеса все още сме на цели двайсет километра от мястото. Релефът съответства на снимките от сателита: покрита с гъста джунгла равнина, по протежение на реката, дълбоко дефиле с канари от варовик, тук-там изпъстрени с пещери. Дори любител геолог би разчел като книга тези скали. Обичайните слоеве от речни седименти и четири метра под ръба, линия от черни дървени въглища. Съвпада и с легендата на племето чучоте: преди хиляда години цялата област била изпепелена от пожар — Страховит огън, пратен от бог Ауксол, повелителя на Слънцето, за да унищожи демоните на човека и да спаси света. Снощи лагерувахме на речния бряг, слушахме шумовете от ятата прилепи, които излетяха от пещерите по залез. На сутринта се отправихме на изток по дефилето.

Точно по пладне видяхме статуята.

Отначало си помислих, че всичко е плод на въображението ми. Но погледни снимката, Пол. Човешко същество, но не съвсем: прегърбена животинска стойка, ръце с хищнически нокти и подаващите се от устата дълги зъби, подчертана мускулатура на торса, подробности, които личат, а колко време е изминало? Колко векове на дъждове, вятър и слънце са минали в рушене на камъка? Все още дъхът ми секва, като го погледна. Приликите с останалите изображения, които ти показах, са безспорни: колоните от храма в Мансарха, каменните релефи в гробницата в Ксиан Янг, пещерните изображения в Кот д’Амор.

Тази вечер прилепите бяха още по-многочислени. Човек привиква с тях, а пък и прогонват комарите. Клаудия направи примка и улови един. Явно прилепите си падат по праскови от консерви. Тя използва такива за примамка. Дали пък на Алекс няма да му хареса повече прилеп за домашен любимец?

От:lear@amedd.army.mil

Дата:събота, 18 февруари, 18:51 часа

До:pkiernan@harvard.edu

Относно:още снимки

Прикачени файлове:DS00481.JPG (596 KB), DSC00486 (582 КВ), DSC00491 (697 КВ)

Разгледай снимките. Дотук сме преброили девет фигури.

Коул мисли, че ни следят, но кой ни следи — не казва. „Просто усещане“, повтаря той. По цяла нощ не се отделя от сателитния телефон, не иска да ми каже за какво става дума. Поне спря да ме нарича „майоре“. По-млад е от мен, но не е толкова зелен, колкото изглежда.