Хю Хауи - Тел

Остави радиото със звуците на войната, носещи се от него, и мина покрай бюрото с неговия настойчив конус светлина, обливаща онази мрачна книга. Провери ламаринените кутии за нещо, което би привлякло вниманието му. Не можеше да си намери място. Може би трябваше отново да потича между сървърите, но това означаваше, че пак ще се наложи да се къпе, а по някаква причина това се беше превърнало за него в непоносима досада.

Той приклекна в далечния край на рафтовете и започна да преглежда разхвърляните там купчини с документи, които не бяха в метални кутии. Тук от години се събираха написани на ръка допълнения към Завета. Бележки и напомняния към бъдещите водачи на силоза, инструкции и наръчници. Той извади наръчника за стаята за управление на генератора — онзи, който Жулиета беше написала. Преди седмици беше наблюдавал как Бърнард нарежда документите на полиците, споменавайки, че могат да се окажат полезни, ако положението дълбоко долу се влоши.

А от радиостанцията долитаха най-лошите новини.

Лукас отиде до бюрото си и изви стойката на лампата, за да прочете написаното на ръка вътре. Имаше дни, в които се страхуваше от обажданията й, страхуваше се да не го хванат, да не би Бърнард да отговори вместо него или тя да поиска от него неща, които той не можеше да направи и никога повече не би направил. А сега, когато лампите над главата му светеха постоянно, без да примигват, и не се чуваше никакъв звън, единственото, което искаше, беше тя да му се обади. Сърцето му жадуваше за това. Някаква част от него знаеше, че онова, с което се е заела, е опасно, че може да се е случило нещо лошо. В края на краищата тя живееше под червения X — знака, който означаваше смърт за всички под него.

Страниците на наръчника бяха пълни с бележки, които тя беше написала с остър графит. Той потри една от тях с пръст и усети вдлъбнатините. В действителност съдържанието беше непонятно за него. Настройки за скалите във всякакъв възможен ред, положения на клапаните, електрически схеми. Докато прелистваше страниците, той разбра, че наръчникът е проект, който доста наподобява неговите звездни карти, създаден от ум, който много прилича на неговия. Това осъзнаване направи разстоянието помежду им по-ужасно. Защо нещата не можеха да се върнат назад? Да се върнат към времето преди почистването, преди поредицата погребения. Всяка вечер тя щеше да излиза от работното си място и да сяда до него, докато той се взираше в мрака. Щяха да размишляват и да наблюдават, да разговарят и да чакат.

Той обърна наръчника и прочете няколко напечатани думи от пиесата, които бяха почти също толкова неразбираеми. В полетата имаше бележки, написани от друга ръка — Лукас предположи, че са от майката на Жулиета или пък от някой от актьорите. На някои от страниците имаше схеми — малки стрелки означаваха определени движения. Той реши, че са бележките на актьор. Сценични указания. Вероятно пиесата беше скъп спомен за Жулиета — жената, към която той изпитваше силни чувства и чието име присъстваше в заглавието.

Той прочете набързо редовете в търсене на нещо поетично, което да отговаря на мрачното му настроение. Докато текстът се нижеше пред очите му, мярна познат почерк, различен от този на актьора. Запрелиства на обратно, като търсеше страницата, където го беше видял, докато накрая я откри.

Нямаше съмнение, че това беше написано от ръката на Жулиета. Той премести пиесата под светлината, за да може да прочете избледнелия текст:

Джордж,

Тъй спокоен тук лежиш. Бръчиците няма ги, докато спиш. Докосване, когато другите са от нас далече. Те чудят се какво ли става там, но истината само аз знам. Чакай ме. Чакай ме. Скъпи мой, чакай там. Нека моята погребана молба стигне до твоята душа. С таз открадната целувка тайната ни любов расте и нека никой друг това не разбере.

Лукас почувства в гърдите му да се забива ледено острие. Усети как копнежът му е заменен от изблик на гняв. Кой беше този Джордж? Някаква любовна история от детството й? Жулиета никога не беше имала одобрена връзка — беше проверил официалните регистри на следващия ден, след като се бяха запознали. Достъпът до сървърите му даваше някои не съвсем законни предимства. Може би беше някакво увлечение? Някой мъж от Механичния, който вече е бил влюбен в друго момиче? За Лукас тази възможност беше дори по-лоша. Някой мъж, за който тя копнееше повече, отколкото някога би копняла за него. Затова ли беше приела работа толкова далеч от дома? За да избяга от този Джордж, когото не можеше да има, и от чувствата, които беше скрила в пиеса за забранената любов?