Хю Хауи - Тел

Кои, по дяволите, бяха тези хора? Можеше ли да види себе си като един от тях?

Как така Бърнард не разбираше, че той самият е един от тях?

Вратата на генераторната зала се затръшна след нея и приглуши пукота на изстрелите до далечно тракане. Носена от уморените си крака, Шърли се затича към контролната стая, без да обръща внимание на приятелите и колегите си, които я питаха какво става навън. След силния взрив и спорадичната стрелба те стояха свити край стените и зад парапета. Преди да стигне до контролната стая, тя видя върху главния генератор няколко работници от втората смяна, които се занимаваха с масивната изпускателна тръба на боботещата машина.

— Взех го! — с хриптящ глас извика Шърли и затръшна след себе си вратата на стаята за управление.

Кортни и Уокър вдигнаха поглед от пода. Широко отворените очи и увисналата челюст на Кортни подсказаха на Шърли, че е пропуснала нещо.

— Какво? — попита тя и подаде двата предавателя на Уокър. — Чу ли го? Уок, тя знае ли?

— Как е възможно това? — попита Кортни. — Как е оцеляла тя? И какво се е случило с лицето ти?

Шърли докосна устната си и наранената си брадичка. Пръстите й се покриха с кръв. Избърса устата си с ръкава на ризата.

— Ако това проработи — промърмори Уокър, докато въртеше в ръцете си единия предавател, — можем да попитаме самата Джулс.

Шърли се обърна и погледна през прозореца към генераторната зала. Дръпна ръкава от лицето си.

— Какво правят Карл и останалите с изпускателната тръба? — попита тя.

— Имат някакъв план да я пренасочат — отвърна Кортни.

Тя стана от пода, а Уокър се захвана да запоява нещо. Миризмата й напомни за неговата работилница. Той мърмореше за зрението си, когато Кортни се присъедини към Шърли до прозореца.

— Да я пренасочат накъде?

— Към Информационния. Поне Хелайн каза така. Охлаждането за тяхната сървърна зала минава през тавана тук, преди да тръгне нагоре по шахтата на Механичния. Някой е забелязал на схемата колко са близо и е измислил начин как да отвърнем на удара от тук.

— Значи ще ги задушим с нашите изгорели газове? — разтревожи се Шърли.

Тя се запита какво ли би казал Нокс, ако беше още жив и командваше той. Сигурно проблемът не беше във всичките онези мъже и жени, които седяха зад бюрата си там, горе.

— Уок, след колко време ще можем да говорим? И да се опитаме да се свържем с нея?

— Почти съм готов. Проклетите лупи…

Кортни сложи ръка върху рамото на Шърли.

— Добре ли си? Държиш ли се?

— Аз ли? — Шърли се засмя, поклати глава, после погледна петната кръв по ръкава си и усети потта, която се стичаше по гърдите й. — Още съм в шок. Вече нямам представа какво, по дяволите, се случва. Ушите ми звънтят от онова, което направиха със стълбището. Мисля, че не си навехнах глезена. И умирам от глад. О, и споменах ли, че приятелката ми не е толкова мъртва, колкото си мислех?

Тя си пое дълбоко дъх.

Кортни продължи да я гледа загрижено. Шърли знаеше, че не я пита това.

— И да, Марк ми липсва — тихо добави тя.

Кортни я прегърна и я придърпа по-близо към себе си.

— Съжалявам — каза тя, — не исках да…

Шърли й махна да замълчи. Двете стояха безмълвни и наблюдаваха през прозореца, докато малкият екип от втората смяна работеше по генератора, опитвайки се да пренасочи изпускането на вредните газове от машината, голяма колкото цял апартамент, към трийсетите етажи високо горе.

— Но знаеш ли какво? Има моменти, в които се радвам, че той не е тук. Миговете, когато си давам сметка, че и аз самата няма да изкарам много дълго — не и щом се доберат до нас, — и когато съм доволна, че той не е тук, за да се тормози, да се тревожи какво ще ни сторят. Какво ще сторят на мен. И се радвам, че не ми се налага да го гледам как участва в тези битки, как живее на дажби и как се занимава с безумия като това. — Тя посочи с брадичка към работниците отвън.

Знаеше, че Марк или щеше да е там и да ръководи това пъклено дело, или щеше да е отвън, притиснал към бузата си приклад на пушка.

— Ало. Проба. Ало, ало.

Двете жени се обърнаха и видяха, че Уокър щрака червения превключвател на детонатора. Беше сложил микрофона от слушалките под брадичката си и бе сбърчил съсредоточено чело.

— Жулиета? — повика я той. — Чуваш ли ме? Ало?

Шърли застана до Уокър, клекна до него и сложи ръка на рамото му. Тримата гледаха слушалките и чакаха отговор.

— Ало? — разнесе се тих глас от миниатюрните високоговорители.