Филип Рив - Хищническо злато

Чакаха. И чакаха. Съвсем бавно ги заля мракът, но това бе единствено прииждащата нощ. Снегът загали лицата им.

— Ще се опитам да сляза в машинното отделение — заяви малко свенливо Скейбиъс, откъсна се от живата верига и тръгна. Фрея усети, че двигателите са изключени. Градът се беше укротил за малко, но подът продължаваше да е изкривен на една страна, а дворецът все още леко и по необичаен начин потреперваше.

Смю и госпожица Пай се върнаха обратно вътре, за да се скрият от студа, но маркграфинята остана на балкона. Нощта и снегът покриваха полуразрушения Аркангел, но все още виждаше светлините му и чуваше рева на двигателите му, докато се опитваше да се върне върху дебелия лед. Нямаше представа каква щеше да е съдбата на Анкъридж. Все още го имаше това странно вибриране и дори без двигатели градът ѝ като че ли се отдалечаваше от хванатия в капан хищник.

Една едра фигура пробяга през дворцовите градини. Фрея се наведе над балкона и се провикна:

— Господин Аакиук?

Уредникът на пристанището вдигна поглед към нея. Вълната на качулката на дебелата му парка образуваше бяло „О“ около мрачното му лице.

— Фрея? Добре ли сте?

Маркграфинята кимна.

— Какво става?

Аакиук направи фуния с ръцете си и се провикна:

— Носим се върху водата! Сигурно сме стигнали до края на леда и сме го счупили.

Фрея се втренчи в мрака отвъд края на града. Не виждаше нищо, но поне разбра на какво се дължи странното надигане и спадане на платформите. Анкъридж се носеше във водата, като едва балансираше върху сала си от лед, подобно на дебел плажуващ, излегнал се на сърфа си. Дотук с глупостите, че пътят до Мъртвия континент се състои от дебел лед!

— Пенироял! — провикна се маркграфинята към пустото небе. — Боговете ще те накажат, задето ни доведе тук!

Но боговете не наказаха професор Пенироял. Той използва част от откраднатото си злато, за да си купи гориво от един танкер, който се беше откачил от Аркангел и вече беше доста далеч. Летеше на изток по следите, които градът хищник беше оставил след себе си в ледените полета. Той не беше много добър пилот, но извади късмет, а и времето не беше прекалено сурово с него. Срещна един малък леден град източно от Гренландия, където пребоядиса и преименува „Джени Ханивър“, след което нае една красива авиаторка на име Кюпи Куинтервал, която да го отведе на юг. След няколко седмици се върна обратно в Брайтън, където забавляваше приятелите си с истории от приключенията си в замръзналия Север.

Дотогава дори директорът на Аркангел беше принуден да признае, че градът му не може да бъде спасен. Много от богатите отдавна бяха избягали на изток с аерояхти и чартърни дирижабли (петте вдовици на Блинко направиха достатъчно пари от превоз на пътници на борда на „Проблясък“, за да си купят очарователна вила на горните етажи на Йегерщад Улм). Робите, които в настъпилия хаос бяха завзели търбуха, също си тръгваха — отлитаха на откраднати товарни дирижабли или поемаха по леда на откраднати разузнавателни шейни и самоходни предградия. Най-накрая беше дадена заповедта за евакуация и до средата на зимата градът се опразни. От него остана величествен труп, който бавно побеля и изгуби формата си под удебеляващата се ледена покривка.

В средата на зимата неколцина смели снегомадски градове събирачи посетиха развалините му, източиха цистерните с гориво и пратиха абордажни групи, за да съберат ценните вещи, които жителите на града бяха оставили. Пролетта доведе още от тях, както и аеробоклукчари, които се струпваха като лешояди, но дотогава ледът под останката беше станал по-слаб. В разгара на лятото, в което цареше странният полумрак на среднощното слънце, градът хищник се размърда отново, потрепери под величествената канонада от пропукващ се лед и пое на последното си пътешествие надолу през ледените пластове към студения и странен океански свят.

Същото лято пристигнаха новини от Шан Гуо за преврат в Лигата на антимобилистите. Висшият съвет беше свален и заменен от група на име Зелена буря, чиито сили били водени от преследвачка с бронзова маска. Никой в Ловния район не обърна особено внимание на това. Кого го е грижа, че антимобилистите се бият помежду си? На борда на градовете Париж, Манчестър, Прага, Тракшънград, Горки и Перипатетиаполис животът си течеше нормално. Всички говореха за падението на Аркангел и всички четяха изумителната нова книга на Нимрод Б. Пенироял.