Филип Рив - Дяволски устройства

Рен се замисли за професор Пенироял. Цял живот слушаше истории за този зъл човек. Беше виждала дългия L-образен белег на гърдите на тате, където госпожа Скейбиъс го беше отворила, за да извади куршума. Сега се оказваше, че Изгубените момчета също са станали негови жертви!

— Все още не разбирам защо се нуждаеш от Тенекиената книга — Рен продължи да настоява за отговор.

— Наложи се да изпращаме нашите охлюви все по̀ на юг и по̀ на юг — обясни Гаргара. — Право в Средното море и Южния океан, където градовете салове не се оглеждаха за нас. Или поне досега не го бяха правили. През изминалото лято започнахме да губим охлюви. Три заминаха на юг и повече не се върнаха. Не се обадиха, не изпратиха сигнал за помощ, нищо. Мисля, че някой от онези градове се е сдобил с устройство, което му позволява да ни вижда. Вероятно потапят охлювите ни или ги залавят. Ако някой от нашите бъде заловен, измъчван и проговори…

— Може да дойдат за вас в Гримзби?

— Точно така — Гаргара я изгледа замислен, сякаш се радваше, че е избрал да сподели всичко това с такова интелигентно и досетливо момиче. Той взе ръцете ѝ в своите. — Нуждаем се от нещо, което отново да ни изпрати с едни гърди пред Сухите, Рен. Затова имам нужда от Тенекиената книга.

— Но тя е просто купища стари числа. Намерена е в някаква стара американска подводница…

— Именно. Древните са имали подводници много преди ние да създадем каквото и да било. Плавателни съдове с размерите на градове, които са можели да обикалят целия свят, без да се налага да излизат на повърхността за въздух. Ако разполагаме с такава технология, Сухите повече няма да са проблем за нас. Можем да накараме Гримзби да се движи и те никога няма да ни открият.

— Смяташ, че Тенекиената книга е чертеж на подводница?

— Може би не точно. Но вероятно има достатъчно информация в нея, за да ни научи как са работили. Моля те, Рен, кажи ни къде е.

Момичето поклати глава.

— Госпожица Фрея и останалите не са толкова страшни, колкото си мислиш — увери го тя. — Ела с мен в града. Представи се. Попитах баща ми за теб. Той ми каза, че си помогнал за спасяването на Вайнленд. А и си бил наранен от Пенироял, също като нас. Смятам, че госпожица Фрея с радост ще ти подари Тенекиената книга.

Гаргара въздъхна.

— Това би ми харесало, Рен. Наистина. Но ще отнеме твърде много време. Ще се наложи да дам много обяснения и да се справя с огромно недоверие. А колкото повече време стоим тук, толкова повече охлюви могат да изчезнат. Вероятно онзи, който ги отвлича, вече пътува към Гримзби. Съжалявам, Рен. Трябва да го направим по начина на Изгубените момчета. Кажи ми къде е книгата — ще я вземем тази вечер и ще си тръгнем. Може би, когато я получим и Гримзби отново е в безопасност, ще се върна, ще се представя и ще цари мир и приятелство между нашите два града.

Рен се освободи от него и тръгна между дърветата, като почти бягаше, докато не стигна до едно място, от което можеше да вижда покривите на Анкъридж. Гаргара нямаше намерение да изпълни изреченото и да се върне, беше сигурна в това. Просто го каза, за да я накара да се почувства по-добре. Тръгнеше ли си веднъж оттук, никога вече нямаше да се върне. Защо би го сторил, след като целият свят беше пред него и чакаше да бъде преброден? Цял един свят от градове, които плаваха, летяха и се движеха по земята под изпълнените с дирижабли небеса. Гаргара нямаше да скучае, докато единствената възможност пред нея беше да стане помощница на госпожица Фрея, да остарее и да се отегчи още повече в Анкъридж и един ден, ако мама ѝ позволи, да стане госпожа Нейт Саструджи и да има много свои собствени отегчени деца.

— Рен — каза Гаргара зад нея.

— Не — изрече тя. Обърна се към него и се опита да овладее гласа си да не трепери твърде много. — Не, няма да ти кажа къде да намериш книгата. Ще я взема сама и ще ти я донеса още тази вечер. След това ще дойда с теб. — Момичето се засмя и направи жест с две ръце, който целеше да обхване Анкъридж, езерото, хълмовете отсреща, целия Мъртъв континент. — Мразя това място. Прекалено е малко за мен. Искам да тръгна с теб. Искам да видя Гримзби, Ловния район, самоходните градове и Птичите пътища. Това е моята цена. Ще ти донеса Тенекиената книга, ако ме вземеш със себе си.

Доктор Зироу приемаше работата си много сериозно. Често оставаше до късно нощем, дълго след като Фабриката за преследвачи опустееше и утихнеше. Пъргавите ѝ пръсти бърникаха в гърдите или в отворения мозък на Шрайк. Тя му говореше, докато работеше, и запознаваше старата машина с нещата, които е пропуснала за времето, прекарано в гроба. Разказа му как безпощадната фракция, наречена Зелена буря, беше взела властта в Нациите на антимобилистите от стара Азия и Севера и за дългата им война със самоходните градове. Разказа му и за безсмъртната им водачка Фанг Преследвачката.