Джулианна Бэгготт - Чисти

Гласингс влиза обратно в класната стая.

— Партридж — казва той, — събери си нещата.

— Какво? — отвръща Партридж. — Аз ли?

— Веднага — казва Гласингс.

Стомахът на Партридж се преобръща. Той пъха тетрадката в чантата си и се изправя. Останалите момчета започват да шушукат. Вик Уелингзли, Олгрин Фърт, близнаците Челмсфорд. Някой от тях пуска шега. Партридж чува името си, но не разбира останалото — и всички се разсмиват. Четиримата са все заедно и затова ги наричат „стадото“. Те са и избраниците, които ще преминат през целия курс на обучение за новия елитен корпус — Специалните сили. Те са призвани. Не че има нещо написано черно на бяло, но това се подразбира.

Гласингс казва на учениците да замълчат.

Арвин Уийд кимва на Партридж, сякаш му пожелава късмет.

Партридж тръгва към вратата.

— Може ли да взема записките по-късно? — пита той Гласингс.

— Разбира се — отвръща Гласингс и потупва Партридж по гърба. — Всичко ще е наред.

Естествено, говори за записките, за наваксването с уроците, но в погледа му, вперен в Партридж, се долавя едно по-дълбоко значение и момчето разбира, че учителят се опитва да му вдъхне кураж. Каквото и да стане, „всичко ще е наред“.

В коридора двама мъже от охраната посрещат Партридж, който ги пита:

— Къде отиваме?

И двамата са високи и мускулести, но единият е по-широкоплещест. Именно той казва на Партридж:

— Баща ти иска да те види.

Изведнъж Партридж усеща студ. Ръцете му са изстинали и той започва да ги разтрива една в друга. Не иска да вижда баща си; никога не е искал.

— Старецът ли? — отвръща Партридж, стараейки се да звучи безгрижно. — Да си поприказваме като баща и син?

Двамата го повеждат по лъснатите коридори, покрай маслените портрети на двама директори — единия уволнен, а другия новоназначен — които изглеждат бледи, неприветливи и някак мъртвешки, а после към мазето на академията, което се намира на еднорелсовата линия. Тримата чакат мълчаливо в проветривото подземие. Това е еднорелсовата линия, която отвежда момчетата в медицинския център, където бащата на Партридж работи три пъти седмично. В медицинския център има етажи, които са запазени за болните. Те са изолирани под постоянна охрана. В Купола се гледа изключително сериозно на заболяванията. Една зараза би могла да ги помете всичките и затова дори най-леката треска може да стане причина за краткотрайна карантина. Партридж на няколко пъти е попадал на един от тези етажи — малка, сива, стерилна стая.

Ами умиращите? Тях никой не ги посещава. Имат си отделен етаж, където ги отвеждат.

Партридж се пита какво иска баща му от него. Той не принадлежи към стадото, не е призван за нищо елитно. Това беше ролята на Седж. Когато влезе в академията, Партридж не беше сигурен с кого е по-известен — с баща си или с брат си. Но все едно. Той не се съобразява с репутацията нито на единия, нито на другия. Никога не е печелил физическо предизвикателство и на повечето мачове, независимо от спорта, седи на резервната скамейка. Освен това не е достатъчно интелигентен, за да вземе участие в другата тренировъчна програма — усъвършенстване на мозъка. Тя е запазена територия за умници като Арвин Уийд, Хийт Уинстън и Гар Дрезлин. Оценките му винаги са били посредствени. Така че той е напълно обикновен, подобно на повечето момчета, които участват в програмата за кодиране — цялостно усъвършенстване за подобряване на вида.

Дали баща му не иска просто да провери своя обикновен син? Може да е бил споходен от внезапен порив на привързаност. Ще има ли изобщо какво да си кажат? Партридж се опитва да си спомни кога за последен път двамата са се забавлявали заедно. Веднъж, след смъртта на Седж, баща му го заведе да поплуват в закрития басейн на академията. Тогава разбра, че баща му, който пореше водата като видра, е добър плувец, а когато излезе от басейна и започна да се бърше с хавлиената кърпа, Партридж зърна голите му гърди за първи път, откакто се помни. Преди това беше ли го виждал, макар и полуоблечен? На гърдите на баща му — от лявата страна, над сърцето — имаше шест малки белега. Не бяха от злополука. Белезите изглеждаха прекалено симетрични и спретнати.

Еднорелсовият влак спира и Партридж е обзет от мимолетното желание да избяга. Охранителите ще го ударят в гръб с електрическите си палки. И това е напълно сигурно. По гърба и ръцете му ще останат червени следи от изгаряния. А баща му, разбира се, ще бъде уведомен. Така че ще влоши нещата още повече. И защо му е да бяга? Къде ще отиде? Ще обикаля в кръг ли? Все пак се намира в Купол.