Джулианна Бэгготт - Чисти

От време на време Гласингс се увлича в някоя лекция, разкопчава сакото си, оставя настрана записките си и се взира в класа. Погледът му се спира за миг на всяко едно от момчетата, сякаш иска от тях да схванат скрития подтекст на думите му, да използват урока от древността и да го проектират върху настоящето. Партридж също го иска. Нещо му подсказва, че е много близо до истината, само да разполагаше с малко повече информация.

Партридж повдига брадичка, оставяйки въздуха да разхлади лицето му, и тогава внезапно си спомня как майка му нарежда масата за него и за брат му — чашите с мляко с полепнали по ръбовете мехурчета, сочните бульони, въздушната, мека среда на малките хлебчета. Храна, от която устата ти се пълни със слюнка, от която се вдига топла пара. А сега той просто си взима таблетките, създадени по перфектната формула за оптимално здраве. Понякога Партридж завърта таблетките в устата си, припомняйки си, че дори хапчетата, които двамата с брат му взимаха навремето, бяха много сладки, полепваха по зъбите и бяха с формата на животни. И тогава споменът си отива.

Тези внезапни съкровени спомени идват ненадейно. Напоследък го връхлитат бурно като неочаквани удари, като че сблъсък между сега и тогава. Нещата започват да се влошават. След като баща му бе увеличил кодиращите сеанси — странна смесица от медикаментите, циркулиращи в кръвообращението му, облъчването и най-лошото, гипсовите отливки, които го обгръщат целия така, че само отделни части от тялото и мозъка му остават открити по време на сеанса. Калъпи за мумии. Ето как бяха започнали приятелите на Партридж да наричат гипсовите отливки след една от последните лекции на Гласингс за древните култури и техните мъртви, увивани в платно. За кодиращите сеанси момчетата от академията се нареждат в редица, след което ги отвеждат в медицинския център и ги разпределят в отделни стаи. Тогава всеки от тях се съблича и се вмъква в калъпа за мумии. Сякаш е погребан в този спарващ костюм, след което момчетата обличат отново униформите си и биват изкарани обратно навън. Техниците ги предупреждават, че докато организмът привикне към новия набор от умения, може да изпитват виене на свят, внезапни загуби на равновесие, които обаче ще отшумят, щом силата и скоростта вземат превес. Но момчетата от академията вече са привикнали и няколко месеца остават извън спортните отбори, защото временно са станали непохватни. Те се препъват и падат проснати на тревата. А мозъкът работи също толкова некоординирано, на което се дължат и внезапните странни спомени.

— Чудно варварство — казва сега Гласингс за една от древните култури. — Почит към мъртвите.

Това е един от онези моменти, в които не чете от записките си. Втренчва поглед в ръцете си, които лежат с разтворени пръсти на бюрото. Не би трябвало да се впуска в такива лирични отклонения, защото това би могло да се изтълкува погрешно. Би могъл да изгуби работата си. Но той се опомня бързо. Казва на класа да чете на глас от аутокюто, всички заедно. „Позволените начини за погребване на мъртвите и за събиране на личните им вещи в Архива за лични загуби…“ Партридж се присъединява към останалите.

След няколко минути Гласингс вече говори за значението на царевицата за древните култури. Царевица ли? Партридж се замисля. Без майтап? Царевица ли каза?

В този момент на вратата се почуква. Гласингс вдига уплашено поглед. Всички момчета настръхват. Отново се чува чукане. Тогава Гласингс се обажда:

— Извинете ме, ученици.

Той оправя записките си и хвърля поглед към малкото, лъскавочерно око на камерата, кацнала в ъгъла на стаята. Партридж се пита дали забележката му, „чудно варварство“ — не е стигнала до ушите на служителите в Купола. Могат ли да реагират толкова бързо? Свършено ли е с него? Веднага ли ще го извлекат навън пред очите на целия клас?

Гласингс излиза в коридора. Партридж чува гласове, приглушен говор.

Арвин Уийд — геният на класа, който седи точно пред Партридж, се обръща към него и му хвърля въпросителен поглед, като че ли Партридж е длъжен да знае какво става. Партридж свива рамене. Хората често си мислят, че той знае повече от всички останали. Нали е син на Елъри Уилъкс. Дори човек с неговото положение сигурно се изпуска от време на време, смятат те. Нищо подобно. Бащата на Партридж никога не се изпуска. На първо място — това е една от причините да се издигне до това положение. А откакто Партридж живее в пансиона на академията, двамата говорят рядко дори по телефона и още по-рядко се виждат. Партридж е едно от момчетата, които ще останат тук цяла година, също като брат му Седж, който бе преминал през школата на академията преди него.