Джулианна Бэгготт - Чисти

А какво става с децата в Купола, когато навършат шестнайсет? Преша предполага, че е също като Преди — торта, подаръци в ярки опаковки и натъпкани с бонбони плюшени играчки, които увесваш някъде нависоко и после налагаш с пръчка.

— Може ли да изтичам до пазара? Корените са на свършване.

Преша приготвя доста добре някои видове корени. Те са основната им храна. Освен това й се иска да излезе малко на въздух.

Дядо й я поглежда с безпокойство.

— Пък и името ми дори не е в разлепените списъци — добавя тя.

Официалният списък на онези, които трябва да се явят пред ОСР, е разлепен из целия град и съдържа събрана от ОСР информация — имена и рождени дати, подредени в две спретнати колонки. Групата се беше появила скоро след Детонациите под името „Операция спасяване и разузнаване“, като организираше медицински екипи, които се провалиха, изготвяше списъци на оцелелите и на загиналите и накрая сформира малка милиция за поддържане на реда. По-късно ОСР се превърна в „Операция свещена революция“, чиито нови лидери сега управляват, всявайки страх, и възнамеряват един ден да превземат Купола.

ОСР настоява всички новородени да бъдат регистрирани — в противен случай родителите ще бъдат наказани. ОСР извършва също и произволни внезапни обиски по домовете. Но хората се местят толкова често, че е невъзможно дирите им да бъдат проследени. Вече не съществува такова нещо като адреси — каквото е останало, е разрушено и унищожено, а имената на улиците са заличени. Тъй като името й не е в списъка, всичко това й изглежда някак нереално. Преша се надява името й никога да не се появи там. Може би са забравили за съществуването й или са изгубили част от досиетата, сред които и нейното.

— Освен това — добавя тя. — Имаме нужда от още запаси.

Трябва да осигури колкото може повече продукти, преди дядо й да поеме обиколките на пазара. Нея я бива повече в разменната търговия, винаги е било така. Мисълта какво ще стане, когато дядо й се заеме с всичко това, не й дава мира.

— Е, добре — отговаря той. — Кепърнес още ни е длъжник за това, дето заших врата на сина му.

— Кепърнес — повтаря тя. Кепърнес беше изплатил дълга си преди известно време. Понякога дядо й помни само каквото му изнася. Тя се приближава до лавицата под пропукания прозорец, където са наредени цял куп дребни фигурки — малки навиващи се играчки: подскачащи пилета, пълзящи гъсеници, една гугутка с малка щракаща човчица. Изработва ги от парчета метал, стари монети, копчета, панти, механизми — все неща, които изнамира сред руините на града. Но най-любима й е пеперудата. Само от нея има изработени половин дузина екземпляри. Скелетът на пеперудите е направен от зъбците на стари черни бръснарски гребени, а крилцата са ушити от парченца бяла престилка. Щом бъдат навити, пеперудите започват да махат с крила, но Преша още не е успяла да ги накара да полетят.

Тя взима една от пеперудите и я навива. Крилата й потрепват, первайки няколко прашинки пепел, които се завъртат. Въртяща се пепел — не е толкова лошо. Всъщност дори може да се каже, че ефирното им въртене е красиво. Не че иска да съзира красота в него, но не би могла иначе. Тя открива малки късчета красота навсякъде — дори в грозотата. В тежките облаци, затулили небето, поръбени понякога с тъмносиньо. От земята все още се вдига роса, която се събира на ситни капчици по почернелите стъкла.

Докато дядо й се е загледал навън, Преша мушва пеперудата в една торбичка. Тя използва фигурките за разменна търговия, откакто хората не идват вече при него, за да закърпи нещо по тях.

— Знаеш ли, късметлии сме, че имаме това място — плюс план за бягство — обажда се дядо й. — Късметлии сме от самото начало. Защото успях да стигна на летището навреме и да те намеря заедно с майка ти в зоната за получаване на багажа. Ами ако не бях чул за задръстванията? Ако не бях излязъл по-рано? А майка ти, тя беше толкова красива — додава той — и толкова млада.

— Да, знам — отвръща Преша, стараейки се да скрие нетърпението си, тъй като тази реч й е до болка позната.

Дядо й говори за деня на Детонациите, преди точно девет години, когато тя е била на седем. Тогава баща й бил извън града по работа. Кривокрак архитект със светла коса, както обича да казва дядо й, но добър куотърбек 2 2 Куотърбек — нападател в американския футбол, който реализира стратегията на отбора. — Б.пр. . Футболът бил порядъчен спорт, който се играел на затревен терен, със закопчаващи се шлемове и рефери, които надуват свирки и размахват цветни флагчета. — И какво от това, че баща ми е бил кривокрак куотърбек, щом не го помня? И каква полза да имаш красива майка, щом не можеш да си представиш лицето й?