Джулианна Бэгготт - Сраснати

Ала това не се случи. И по стечение на обстоятелствата сега се намира тук, напълно безпомощен.

Иронията е в това, че всемогъщите мускали, най-важното дело в живота на майка му, са у него. Заради тях баща му бе убивал хора, сред които приемния дядо на Преша, първородния си син и жената, която може би обичаше — майка му.

Мускалите му напомнят за нейната мечта — един ден синът й да стане революционер и водач.

Партридж се приближава до бурканите с туршия на майките и взима третия откъм ъгъла. Под него се открива тясна, дълбока дупка, откъдето се разбягват буболечки. Бръква в дупката и изважда плътно увит вързоп, покрит с влажна пръст. Отнася вързопа на койката и развива скътаните мускали на майка му; към четири от тях са прикрепени спринцовки с пластмасови капачки на иглите. След като фермерската къща изгоря, Брадуел и Ел Капитан ги взеха от бункера на майка му заедно с всичко друго, което би могло да бъде от полза — компютри, радиоапарати, лекарства, провизии, оръжие и амуниции. Решиха да разделят групата на две — Ел Капитан, Хелмут, Брадуел и Преша отидоха в щабквартирата; а Лайда, Партридж и Илиа се присъединиха към майките, които осигуряваха добро укритие и въоръжена охрана. В случай че Специалните сили откриеха едната група, останалите щяха да бъдат в безопасност. Брадуел и Ел Капитан прибраха повечето от вещите на майка му, ала Партридж бе скрил мускалите под якето си.

Проверява ги един по един. Всичките са студени на допир. Още пеленаче, майка му го взе със себе си в Япония по настояване на баща му, тъй като японците бяха водеща сила в разработването на биомедицински нанотехнологии за лекуване на причинени от взрив травми и най-вече в създаването на възпроизвеждащи се клетки, които след инжектиране в тялото започват да го лекуват.

Още като съвсем млад бащата на Партридж използваше мозъчни стимуланти — толкова много, че в главата му пламваха възбудени синапси. Сега проявява признаци на ускорена клетъчна дегенерация: паралитично трептене и линеене на кожата, а после отказ на органи и смърт. Ала той не е единственият. Партридж си спомня, че в Купола всички болни, стари или анемични хора светкавично бяха отвеждани в едно отцепено крило на медицинския център. През последните няколко седмици той проумя мрачната истина: ускорената клетъчна дегенерация накрая ще засегне Специалните сили и всички момчета от академията, подложени на мозъчна стимулация, в това число и самия Партридж.

Преди да умре майка му му каза, че ако съдържанието на тези мускали се смеси с друго вещество, приготвяно по формула — вече изчезнала — полученото съединение може да направи обратима ускорената клетъчна дегенерация. Но тогава той бе обзет от силни чувства — не бе виждал майка си от малък — и не разбра напълно смисъла на думите й. Сега обаче, припомняйки си всичко това, се опитва да се съсредоточи върху трите основни компонента, които могат да направят обратима болестта: съдържанието на мускалите, другата съставка, върху която, по думите й, някой работел, и формулата за смесването на тези два елемента.

Освен това майка му му показа и списък на хора, живеещи в Купола, които бяха на нейна страна, в това число родителите на Арвин Уийд, бащата на Олгрин Фърт и дори Дюран Гласингс — част от някаква мрежа в Купола. Когато извеждаха Лайда оттам, за да я използват като примамка за залавянето на Партридж, един от членовете на тази мрежа прошепна в ухото й: „Кажи на лебеда, че ние сме готови.“ А щом Партридж предаде Посланието на майка си, тя прошепна: „Сигнус“ — дума, чието значение все още не разбира.

От нея знаеше, че течността в мускалите съдържа мощно вещество за самовъзпроизводство на клетките. Но също, че серумът е неустойчив, несъвършен и опасен.

Взима един от мускалите и го разглежда на оскъдната светлина. Пита се защо тази течност е толкова неустойчива, несъвършена и опасна. Например какво ще стане, ако влезе в контакт с кожата на някое живо същество? Иска му се да провери. Тази мисъл се е загнездила в ума му и просто не може да се отърси от нея. За начало има нужда от нещо живо, върху което да я изпробва.

Бръмбарите.

Връща се при бурканите и взима нетърпеливо един. Буболечките отново се разбягват, ала Партридж улавя един в шепата си. Тя е с лъскаво гръбче и яркочервена главица с бодливи рогца. Разперва крачка, осеяни с остри шипове. Партридж го държи, но усеща, че насекомото запълзява по пръстите му.

— Съжалявам — прошепва той. — Наистина съжалявам.