Октавия Батлер - Ритуали на съзряването

— Способен да се бори?

— Само за да спаси живота си. Ще е склонен да избягва боя. Той ще е като родените от оанкали мъжки: самотен скиталец, когато не е с партньор.

— И няма да уседне с никого?

— Не. Повечето човешки мъжки не са особено моногамни. И нито един конструиран мъжки няма да е.

— Но…

— Семействата ще се променят, Лилит… те се променят. Едно пълно конструирано семейство ще е съставено от женска, оолои и деца. Мъжките ще идват и ще си тръгват, когато пожелаят.

— Но те няма да имат домове.

— Подобни домове ще бъдат като затвор за тях. Те ще получават това, което искат, от което се нуждаят.

— Способността да бъдат бащи на децата си?

Никанж замълча.

— Може и да изберат да поддържат контакт с децата си. Няма да живеят постоянно с тях — и нито един конструкт, мъжки или женски, млад или стар, няма да се чувства ощетен от това. За тях то ще е нещо нормално и смислено, тъй като винаги ще има много повече женски и оолои, отколкото мъжки индивиди. — Пипалата по главата и тялото му зашумоляха. — Обмяната означава промяна. Телата се променят. Начинът на живот трябва да се промени. Нали не мислеше, че децата ти само ще изглеждат различни?

Акин прекарваше по част от деня с всеки от родителите си. Лилит го хранеше и учеше. Другите само го учеха, но той ходеше при всички с желание. Ахажас обикновено го държеше след Лилит. Ахажас беше висока и широка. Носеше го все едно не забелязваше колко тежи. Никога не бе усетил умора у нея. И знаеше, че на нея й харесваше да го носи. В момента, в който тя забиваше влакънцата на сетивните си пипала в него, той започваше да изпитва удоволствие. Тя беше първата, която можеше да достигне до него по този начин, с нещо повече от прости емоции. Тя беше първата, която му даде мултисензорни образи и сигнализиращи налягания и му помогна да разбере, че му говори без думи. Докато растеше, той осъзна, че Никанж и Дичаан също правеха така. Никанж го бе правило още преди раждането му, но тогава той не бе разбрал. Ахажас беше достигнала до него и го беше научила бързо. Посредством образите, които създаваше за него, той научи за детето, което растеше в нея. Тя му показа негови образи и дори успя да покаже самия него на бебето. То имаше няколко присъствия: всичките му родители, освен Лилит. Имаше и него. Роднина.

Той знаеше, че ще бъде мъж, когато порасне. Разбираше мъжкото, женското и оолои. И знаеше, че тъй като той ще бъде мъж, нероденото дете, което ще започне живота си приличащо много по-малко на човек от него, в един момент ще стане жена. В това имаше баланс, някаква естественост, които му харесваха. Той трябва да има сестра, с която да израсне — сестра, но не и оолои роднина. Защо? Чудеше се дали детето в Ахажас ще стане оолои, но Ахажас и Никанж го увериха, че няма. И не пожелаха да му кажат откъде знаят. Значи, тази роднина ще се превърне в сестра. Щяха да минат години, преди да развие пола си, но той вече го мислеше като „нея“.

Дичаан обикновено го вземаше, след като Ахажас го е върнала на Лилит и Лилит го е нахранила. Дичаан го учеше за непознатите.

Първо за по-големите му роднини, някои от тях родени от Ахажас и ставащи все повече човеци, и някои родени от Лилит и ставащи все повече оанкали. След това за децата на по-възрастните роднини и накрая, което беше плашещо: хора, които не бяха роднини. Акин не можеше да разбере защо някои от несвързаните приличаха повече на Лилит, отколкото Джоузеф. И нито един от тях не беше като Джоузеф.

Дичаан прочете неизреченото объркване на Акин.

— Разликите, които откриваш между човеците — между групите човеци — са резултат от изолация и кръвосмешение, мутация и адаптация към различните среди на Земята — каза той, илюстрирайки всяка представа с няколко бързи множествени образа. — Джоузеф и Лилит са родени в различни части на този свят — родили са се в отдавна разделили се народи. Разбираш ли?

— Къде са хората на Джоузеф? — попита на глас Акин.

— Сега те имат села на югоизток. Наричат се китайци.

— Искам да ги видя.

— Ще ги видиш. Може да пътуваш до тях, когато пораснеш. — Дичаан не обърна внимание на притока на фрустрация, идващ от Акин. — И един ден ще те заведа при кораба. Тогава ще можеш да видиш и разликите между оанкалите. — Той изпрати на Акин образ на кораба — необятна сфера, изградена от огромни, все още растящи многостранни плочки, подобно на черупка на костенурка. В действителност това беше външната черупка на живо същество. — Там — каза Дичаан — ще видиш оанкали, които никога няма да дойдат на Земята за обмен с човеците. Засега те се грижат за кораба по начин, който изисква различна физическа форма.