Октавия Батлер - Ритуали на съзряването

— Внимавай — чу гласа на Никанж. — Пак те изучава.

— Знам — отвърна Лилит. — Понякога ми се иска да суче като останалите човешки бебета.

Лилит разтри гърба на Акин и проблясващата между и около пръстите й светлина наруши концентрацията му. Той отдръпна плътта си от нейната, а след това пусна зърното й и я погледна. Тя затвори дрехата върху гърдата си, но продължи да го държи на скута си. Той се радваше винаги когато хората го държаха и разговаряха, позволявайки му да слуша. Вече беше научил повече думи от тях, отколкото бяха ситуациите, в които можеше да ги използва. Събираше думи и постепенно изграждаше въпроси от тях. Когато въпросите му получаваха отговори, той запомняше всичко казано. Представата му за света растеше.

— Поне не е по-силен или бърз във физическото си развитие от другите бебета — каза Лилит. — С изключение на зъбите.

— И преди са се раждали бебета със зъби — каза Никанж. — Във физическо отношение ще изглежда нормално за човешката си възраст до момента на метаморфоза. Ще трябва да използва ума си, за да намира изход от проблемите, които преждевременното му развитие може да му докара.

— Това няма да му помогне много с някои от човеците. Те ще го презират, защото няма да е изцяло човек и защото ще изглежда повече човек от собствените им деца. Ще го мразят, защото ще изглежда много по-млад, отколкото ще звучи. Ще го мразят, защото на тях не им е позволено да имат синове. Твоите хора превърнаха човешки изглеждащите бебета в много ценна стока.

— Сега ще позволим повече от тях. Всички са вече по-спокойни за смесването им. Досега твърде много оолои не успяваха да усетят нужната смес. Можеха да направят грешки, а грешките им да се окажат чудовища.

— Повечето хора мислят, че правят точно това.

— И ти ли продължаваш?

Тишина.

— Бъди доволна, Лилит. Сред нас имаше група, която смяташе, че е най-добре да се отървем от всички родени от човеци мъжки индивиди. Можем да изграждаме женски деца за женски човеци и мъжки деца за женски оанкали. Това правихме до този момент.

— И излъгахте всички. Ахажас иска дъщери, а аз искам синове. И други се чувстват по този начин.

— Знам. Ние контролираме децата по начини, по които не трябва, за да ги превърнем в зрели мъже, родени от оанкали, и жени, родени от човеци. Контролираме наклонности, които трябва да бъдат оставени на отделните деца. Дори групата, която предложи да тръгнем по този път, знае, че не трябва. Но се страхувахме. Мъжки индивид, който е достатъчно човек, за да бъде роден от човешка женска, може да се превърне в опасност за всички ни. Но все пак трябва да опитаме. Ще се учим от Акин.

Акин усети, че Лилит го държи по-близко до себе си.

— Защо той е такъв експеримент? — попита тя. — И защо човешко-родените мъже са толкова голям проблем? Знам, че повечето мъже отпреди войната не ви харесват. Чувстват се, сякаш ги измествате и принуждавате да правят нещо извратено. Прави са от тяхна гледна точка. Но вие можете да научите следващото поколение да ви обича, независимо кои са майките им. Всичко, което трябва да направите, е да започнете рано. Втълпете им го, преди да са пораснали достатъчно, за да изграждат собствени мнения.

— Но… — Никанж се поколеба. — Ако трябва да работим толкова сляпо, толкова непохватно, няма да имаме обмен. Ще трябва да ви отнемаме децата, щом се родят. Не бихме ви се доверили да ги отгледате сами. Ще ви държим единствено за разплод — като животни без разум.

Тишина. Въздишка.

— Изричаш толкова ужасни неща с толкова нежен глас. Не, замълчи, знам, че е единственият глас, който имаш. Никанж, ще преживее ли Акин човешките мъжки, които ще го мразят?

— Те няма да го мразят.

— Ще! Той не е човек. Нечовешките жени ги отблъскват, но те обикновено не се опитват да ги наранят и даже спят с тях — като расист, който спи с жени от друга раса. Но Акин… За тях той ще е заплаха. По дяволите, той е заплаха. Той е един от техните заместници.

— Лилит, те няма да го мразят.

Акин усети как го вземат от ръцете на Лилит и притискат към тялото на Никанж. Задъха се от прекрасния шок от контакта със сетивните пипала на Никанж, много от които го придържаха, докато останалите се забиваха безболезнено в плътта му. Беше толкова лесно да се свърже с Никанж и да учи.

— Ще го смятат за красив и същия като тях — каза Никанж. — Когато е достатъчно пораснал, за да може тялото му да разкрие това, което представлява в действителност, той вече ще е възрастен и способен да отстоява своето.