Октавия Батлер - Ритуали на съзряването

Построихме град. Имахме дори няколко мелници за енергия. Това улесни строенето. Строяхме като луди. Когато си наистина зает, не можеш да мислиш, че може би това, което правиш, е напразно. Може би всичко, което правехме, беше да седим в хубавите си къщи и да се молим в красивата ни църква, и да гледаме как никой не остарява.

Тогава в рамките на седмица двама мъже и една жена се обесиха. Четирима други просто изчезнаха. Удари ни ей така, като болест, която някой е хванал и разпространил. Досега не бяхме имали самоубийство, убийство или изчезване. Все някой друг хващаше болестта. Накрая се разболях и аз.

— Къде отиват хората, когато изчезнат? На място като това ли?

Той се огледа, въздъхна, след това се намръщи. Внезапно смени тона:

— Вие тук имате всички предимства. Оанкалите могат да ви дадат всичко. Защо живеете по този начин?

— Така ни е добре — каза Айре, най-голямата сестра на Акин. — Начинът ни на живот не е ужасен.

— Примитивен е! Живеете като диваци! В смисъл… — Той започна да говори по-тихо: — Съжалявам. Не исках да кажа това. Просто… не знам какъв е възпитаният начин да попитам защо поне не построите нормални къщи и не разкарате тези съборетини. Трябва да видите нашите! И… По дяволите, та вие имате космически кораби. Как може да живеете така!

Лилит му заговори меко:

— Колко от тези истински ваши къщи бяха празни, когато напусна, Тино?

Той я погледна гневно.

— Моите хора не получиха никакъв шанс! Не те започнаха войната. Не те докараха оанкалите. И не те се стерилизираха! Но можеш да бъдеш сигурна, че всичко, което направиха, беше добро и работеше, защото го бяха направили от сърце. „Ами — мислех си, — щом ние сме направили градче, то… търговците… трябва да са издигнали цял град!“ И какво намирам? Село от колиби и примитивни градини. Това място дори не може да се нарече разчистено пространство! — Отново повиши тон. Огледа се наоколо с неодобрение. — Имате деца, за които да мислите и да се грижите, но вие ще ги оставите да се върнат към пещернячеството!

Една човешка жена, на име Лий, се обади:

— Децата ни ще са си наред — каза. — Но ми се иска да накараме повече от твоите хора да дойдат тук. Те са по-близо до безсмъртието от което и да е друго човешко същество, но всичко, което правят, е да издигат ненужни къщи и да се избиват един друг.

— Време е да предложим на човеците от съпротивата обратен път към нас — каза Ахажас. — Мисля, че тук сме се отпуснали твърде много.

Няколко оанкали изразиха съгласие с тихи жестове.

— Оставете ги на мира — каза Тино. — Причинихте им достатъчно неща! Няма да ви кажа къде са!

Никанж, който още държеше Акин, се изправи и тръгна сред насядалите хора, за да намери място за сядане, където между него и Тино да няма друг.

— Нито едно от селата на съпротивата не е скрито от нас — каза то нежно. — Не бихме те попитали къде е Феникс. И нямаме намерение да обръщаме специално внимание на Феникс. Време е да се обърнем към всички села на бунтовниците и да ги поканим да се присъединят към нас. Само за да им напомним, че не е нужно да водят стерилен, безсмислен живот. Няма да ги принуждаваме да дойдат при нас, но ще им покажем, че все още са добре дошли. В началото ги пуснахме, защото не желаехме да държим затворници.

Тино се засмя горчиво.

— Значи, всеки тук е тук по собствена воля, а?

— Всеки тук е свободен да си тръгне.

Тино хвърли още един невъзможен за разчитане поглед към Никанж и нарочно се обърна така, че да е с лице само към Лилит.

— Колко мъже има тук? — попита.

Лилит се огледа, откри Рей Ордуей, който държеше малката къща за гости пълна с храна и други провизии. Това беше мястото, в което отсядаха новодошлите мъже, докато не станат партньори с някоя от жените в селото. Беше единствената къща в селото, построена от отсечени дървета и с покрив от палмови листа. Тино би могъл да спи там тази вечер. Рей поддържаше къщата за гости, защото беше избрал да не скита. Беше станал партньор на Лий и тя, изглежда, така и не му беше омръзнала. Двамата имаха девет родени от човек дъщери и единайсет родени от оанкали деца със своите трима оанкали партньори.

— Колко са мъжете ни сега, Рей? — попита Лилит.

— Пет — каза той. — Но нито един не е в къщата за гости. Тино може да я има на свое разположение, ако иска.

— Петима мъже. — Тино поклати глава. — Нищо чудно, че не сте построили нищо.

— Строим себе си — каза Рей. — Изграждаме нов начин на живот тук. Ти не знаеш нищо за нас. Защо не задаваш въпроси, вместо да нападаш с думите си?