Роберт Маккаммон - Лебедова песен

Клошарката отвори очи и видя надвиснала над нея фигура. Няколко секунди не знаеше къде се намира и инстинктивно стисна кожената чанта. После си спомни, че беше задрямала на топлината от печката в бараката на Глори Боуен. Последното, което си помнеше, беше музиката от флейта, на която свиреше някой край огъня отвън.

Шивачката я беше събудила.

— Джош те вика! — каза тя на Сестрата с изплашен глас. — Побързай! Нещо се случва със Суон!

Клошарката се изправи. Пол, който беше легнал на пода близо до нея, също се събуди и стана. Последваха Глори в другата стая, където Джош се беше надвесил над Суон. Арън наблюдаваше случващото се с ококорени очи и държеше багетата.

— Какво има? — попита Сестрата.

— Треската ѝ! Тя изгаря! — Гигантът взе един парцал от менче с разтопен сняг и го изстиска. Заразтрива студения плат по врата и ръцете на момичето. Можеше да се закълне, че вижда как се издига пара на златистата светлина от газената лампа. Опасяваше се, че цялото ѝ тяло изведнъж ще стигне до момент, в който ще се възпламени и ще експлодира. — Трябва да се справим с треската ѝ!

Пол докосна ръката на Суон и бързо се дръпна, защото имаше чувството, че е пипнал гореща печка.

— Господи! От колко време е така?

— Не знам. Имаше треска, когато я проверих преди около един час, но не беше толкова сериозна! — Джош отново потопи парцала в студената вода и този път го потри в кожата на Суон, без да го изстисква. Тя се разтресе яростно, главата ѝ се замята напред-назад, а от устата ѝ излизаха дълбоки и ужасни стонове.

— Тя умира, Джош! — изкрещя Арън. В очите му имаше сълзи. — Не я оставяй да умре!

Гигантът потопи ръце в студената вода и заразтрива кожата на момичето. Тя беше толкова гореща отвътре, толкова ужасно гореща. Нямаше представа какво да прави и потърси помощ от Сестрата.

— Моля те — каза той. — Помогнете ми да я спася!

— Изкарай я навън! — Клошарката вече протягаше ръце, за да му помогне да изнесат Суон. — Можем да я покрием със сняг!

Джош пъхна ръце под момичето и се опита да я вдигне. Тя зарита и наново превързаните ѝ ръце дращеха във въздуха. Той я притегли към себе си и отпусна главата ѝ на рамото си. Горещината, която се носеше под нейната Маска на Йов, едва не изгори кожата му.

Направи две крачки и Суон изпищя, потрепери и се отпусна.

Джош почувства как треската я напусна. Усети как ужасната топлина изтича от тялото ѝ, сякаш някой беше отворил вратата на фурна право в лицето му. Усети я как се издига като покров от пара, която попи в тавана на тридесет сантиметра над главата му.

Суон се беше отпуснала в ръцете му и Сестрата си помисли, че е мъртва. „О, Господи… Суон е мъртва.“

Коленете на Джош едва не го предадоха.

— Суон! — каза той и гласът му пресипна. Високото и крехко тяло на момичето изстиваше в ръцете му. Една сълза едва не го ослепи. Изпусна хлип, който разтресе костите му.

Нежно и внимателно положи Суон обратно в леглото. Тя лежеше като смачкано цвете, с разперени ръце и крака.

Джош се страхуваше да докосне китката ѝ и да потърси пулс. Опасяваше се, че този път искрицата живот ще е изгаснала.

Въпреки това го направи. Не усети нищо. Наведе глава за няколко секунди.

— О, не — прошепна той. — О, не. Мисля, че е…

Почувства леко потреперване под пръстите си.

И още едно. После трето и четвърто… ставаха все по-силни. Погледна лицето на Суон. Тялото ѝ се разтресе… след което последва странен звук, който приличаше на пропукването на изсъхнала глина.

— Вижте… лицето ѝ — прошепна Пол, който стоеше до долната част на леглото.

В Маската на Йов се беше появила пукнатина, която приличаше на дебела колкото косъм линия.

Тя започваше от мястото, на което трябваше да е челото ѝ, минаваше на зигзаг над носа ѝ и продължаваше надолу върху лявата ѝ буза и челюстта. Тази единствена пукнатина се разшири и се превърна в цепка, от която се разнесоха още пукнатини. Части от Маската на Йов започнаха да се белят и да падат, подобно на коричка на вече излекувана дълбока и неприятна рана.

Пулсът на Суон направо препускаше. Джош пусна китката ѝ и отстъпи назад. Така се беше ококорил, че очите му заплашваха да изскочат от собствената му маска.

— О… — обади се Сестрата.

— … Господи — довърши Глори. Тя сграбчи Арън, притисна го до себе си и сложи ръка върху лицето му, за да му прикрие очите. Той я избута.

Маската на Йов продължаваше да се разпада с тихо пукане и пращене. Суон лежеше неподвижна и само гърдите ѝ се движеха, докато дишаше. Джош се протегна да я докосне отново, но не го направи… защото Маската на Йов изведнъж се разцепи на две половини и падна от лицето ѝ.