Джеймс Дашнер - Последният кандидат

— Няма да го направя — обяви Нют. — Казахте, че можем да избираме и това е решението ми, проклет да съм. — Той размени гневен поглед с Томас, сякаш му казваше, че ако не предприемат скоро нещо, болестта може да му отнеме разсъдъка.

— Ами добре — отвърна Плъха. — Скоро ще промениш решението си. Остани с мен, докато приключим с разпределянето на останалите.

— Ами ти, Пържитиган? — попита Томас, изненадан от лекотата, с която Плъха бе приел решението на Нют.

Готвачът внезапно го погледна овчедушно.

— Аз… мисля, че ще им позволя да го направят.

Томас бе шокиран.

— Да не си се побъркал? — подскочи Миньо.

Пържитиган поклати глава, но изглеждаше още по-изплашен.

— Искам да си спомня. Решавайте за себе си, оставете аз да решавам за мен.

— Да вървим нататък — подкани ги Плъха.

Пържитиган се шмугна в стаята, за да избегне повече спорове. Томас знаеше, че е прав — всеки трябва да решава за себе си. За щастие, след като той вземе своето решение, ще може да спаси всички останали.

Плъха не повика Миньо, Тереза или Томас, докато не застанаха пред последната врата заедно с Хариет и две момичета от група Б. До момента Нют бе единственият, отказал процедурата.

— Не, благодаря — заяви Миньо, Когато мъжът в бяло покани всички да влязат в стаята. — Но желая на останалите приятно прекарване вътре.

— Аз също се отказвам — рече Томас. Усещаше надигащо се нетърпение. Съвсем скоро трябваше да направят нещо.

Плъха изгледа Томас продължително, но лицето му оставаше непроницаемо.

— Добре ли сте, господин Плъх? — попита го Миньо.

— Името ми е помощник-директор Джансън — отвърна мъжът с нисък и напрегнат глас, сякаш с мъка запазваше спокойствие. Очите му не се откъсваха от Томас. — Научи се да уважаваш по-възрастните.

— Не и когато се отнасят с нас сякаш сме животни — отбеляза Миньо. — И защо сте се облещили в Томас?

Плъха — Джансън — най-сетне извърна очи към Миньо.

— Защото има много неща за обмисляне. — Той млъкна, сетне продължи: — Но добре. Казах, че можете да избирате сами, и ще се придържам към думите си. Нека влезем вътре и ще започнем процедурата с тези, които не са се отказали.

Томас отново усети как по тялото му преминава тръпка. Моментът бе дошъл. Знаеше го. Виждаше по лицето на Миньо, че и той смята същото. Двамата си кимнаха едва забележимо и последваха Плъха вътре.

Помещението бе огледален образ на предишното, шест легла и висящи от тавана маски. Машината, която вероятно вършеше всичко, бръмчеше и писукаше. До всяко легло стоеше човек, облечен в познатия зелен комбинезон.

Томас се огледа и си пое рязко дъх. До леглото в далечния край на стаята стоеше Бренда, облечена в зелено. Изглеждаше по-млада от останалите, със сресана кестенява коса и измито лице, каквато не я бе виждал в Обгорените земи. Тя му кимна едва забележимо и премести поглед към Плъха, сетне, преди Томас да осъзнае какво става, се затича през стаята. Сграбчи Томас и го стисна в обятията си. Той я прегърна на свой ред, малко изненадан, но тя не го пускаше.

— Бренда, какво правиш? — извика й Джансън. — Върни се на своя пост!

Тя опря устни в ухото на Томас и му зашепна, толкова тихо, че дори той едва я чуваше.

— Не им вярвай. Нито за миг! Можеш да вярваш само на мен и на председателя Пейдж. Само на нас, Томас. На никой друг!

— Бренда! — почти изкрещя Плъха.

Едва сега тя го пусна и отстъпи встрани.

— Извинявайте — промърмори. — Просто се радвах да видя, че е достигнал до трети етап. Май се забравих. — Тя се върна на мястото си и се обърна към тях с безизразно лице.

Джансън се озъби.

— Нямаме време за такива излияния.

Томас не можеше да откъсне очи от нея, не знаеше какво да мисли. Вече не вярваше на ЗЛО, така че думите й само подсилваха увереността му. Но тогава защо тя работеше за тях? Болна ли е? И кой е този председател Пейдж? Дали това не е поредният тест? Поредната променлива?

Нещо много силно бе изпълнило тялото му, докато бяха притиснати. Спомни си как Бренда бе проговорила в ума му, след като го оставиха в бялата стая. Тя го бе предупредила, че положението ще стане още по-лошо. Все още не можеше да разбере защо го е направила — дали наистина е на негова страна?

Тереза, която не бе проговорила, откакто напуснаха първата стая, сега се приближи до него, прекъсвайки мислите му.

— Тя какво прави тук? — прошепна с нескрита злоба в гласа. Всяка нейна дума сега пробуждаше у него нови тревоги. — Мислех, че е побърканячка.