Чайна Миевил - Морелси

— Какво е това? — попита доктор Фремло, щом Шам смачка листа и нацупи устни.

— Нищо — отвърна Шам. — Рекламна поща. Боклук.

— Не знам какво ме е прихванало — каза Шам, — но изобщо не се трогвам. — Шам разказваше на Шроук за реториката на Нафи и как тя наелектризира тълпата.

Калдера сви рамене.

— Нито пък аз — каза тя. — Но може и да си късметлия.

— Късметлия?

— Че не ти идва да си хвърляш шапката във въздуха. — Калдера броеше някакви неща, които приличаха на карфици, на винтове или кой знае на какво на кухненската маса. Деро нареждаше консерви в куфари.

Шам все повече се усъвършенстваше в измъкването от „Медис“. Когато пристигна в къщата на Шроук, братът и сестрата го посрещнаха, без да се учудват.

— Влизай — усмихна се Калдера — тъкмо приключваме с уроците.

На „уроците“ се оказа, че Деро и Калдера сядат един срещу друг в библиотеката сред сипей от книги, ординатори таблети и разпечатки. На лавиците около тях имаше колкото книги, толкова и кости и странни предмети. Деро подреждаше и прибираше учебните материали по някаква непонятна система.

— Вашите уроци в Стрегай какво представляват? — попита Калдера. — Какво представлява вашето училище? — Тя примига срещу втренчения поглед на Шам. — Не познавам много хора на твоята възраст тук, за другаде да не говорим — каза тя. — Любопитна съм. — Изчервяваше ли се? Е, не. Но малко се стесняваше.

— Ходили сме в Стрегай — каза Деро. — Нали?

— О, те ни водеха навсякъде — отвърна Калдера. — Но не помня. Не мога да кажа, че познаваме което и да било място.

и Шам ѝ разказа това-онова за земята Стрегай. Макар и тя да не се изчервяваше, изчервяваше се той. Запъвайки се, той превърна една-две случки от съвсем обикновеното си детство в истории от екзотична страна, докато Деро приключваше с прибирането на нещицата.

Шам не спираше, а Калдера го слушаше, без да го поглежда. Деро излезе от стаята. Шам чу вратата на стаята на Байро да се отваря и затваря. и продължи да говори, и след малко тя отново се отвори и Деро се върна. Лицето му бе безжизнено, очите — зачервени. Той застана между Шам и Калдера. Историите на Шам най-сетне секнаха. Младежът от Стрегай и дъщерята на квази-търсачите на останки се отвърнаха един от друг.

— Мой ред е — каза Калдера и се измъкна от стаята.

— Ред за какво? — попита Шам. Не очакваше Деро да обясни и Деро не обясни. Само стоеше, изпъчил устна, все едно бе готов да се сбие и мълчанието се проточи, все по-дълго и по-неловко, докато Калдера се върна. Тя носеше снимка на татко Байро, шал, очукан стар сгъваем ординатор от бюрото му.

Изражението ѝ бе също тъй съкрушено като това на брат ѝ, но когато заговори, успя да накара гласа си да зазвучи нормално.

— Къде ти е прилепът? — попита тя.

— Някъде на лов. — Шам преплете замислено пръсти. — Някой ми изпрати писмо — каза той. — Предлагаше ми разни неща, ако му разкажа за вас.

— Ти какво отговори? — попита Калдера.

— А ти как си мислиш? Изхвърлих го. и дойдох тук по задните пътища, за които ми казахте. Но като че се носят все повече и повече слухове за вас. Знам и че за „Медис“ се носят слухове.

Калдера замислено допря пръст до устните си.

— Много слухове се носят за вашия влак, да — каза тя. — Релси и мълва. Как сте дошли тук, къде отивате, какво сте намерили по пътя.

— Разпитвах хора какво си мислят, като чуят тия работи за края на света — каза Шам. — и да ви кажа, не звучи приятно.

— Идваш ли с нас, Шам ап Сурап? — попита Деро.

— К-какво? — заекна Шам.

— Не сега, Деро — обади се Калдера.

— Чакай, какво иска да каже той? — попита Шам.

— Не сега — повтори Калдера. — Какво разправяше ти за речта на твоята капитанка, Шам?

— А, ами… Само това, че тя не… не ми въздейства. Наистина не ми се ще пак да се кача на къртоловен влак. — Шам се огледа из къщата, огледа всички останки.

— Има хора — каза Калдера, — които твърдят, че всеки от нас си има Задача — така го казват, не го произнасят задача , а Задача — и ти разбираш каква е тя, когато я чуеш. Че тя е някъде там и те чака.

— Може би — рече замислено Шам.

— Аз самата смятам, че това са дивотии — заяви Калдера. Деро се изкиска. Шам примига.

— Значи никой от нас няма задача — каза Шам.

— Не съм казала такова нещо. Да съм го казала? Казах, че може би ти нямаш задача. Моята задача точно сега е да мъкна багаж. — Тя се натовари с разни предмети. — Не, Деро, твоята задача точно сега е да останеш тук и да подредиш всичко това. Шам, каква според тебе е твоята?