Рон Хаббард - Черно сътворение

Ломбар не се разтревожил, защото много добре знаел какво ще се случи. Сумите ще попаднат в ръцете на турските политици, те няма да ги разпределят за фермерите и района на Афийон ще стане бедстващ.

В това Ломбар вижда шанса на Волтар. Дотогава Волтар е нямала нищо общо с наркотиците. Лекарите използват газ при анестезия, а целолозите умеят да се справят с почти всякаква болка. Той проучил историята на наркотиците в политиката на Блито-3 и научил, че някаква държава Англия на времето изцяло поразила населението на Китай и свалила правителството му, използвайки наркотици. От тук той планирал собствения си напредък на Волтар.

Помотал да се субсидират гладуващите фермери, като изкупил ненужните им излишъци. Отдел 451 в Апарата добил по-важен статут и явно след един-два провала в ръководенето му, издирил специален офицер от Академията, за да го поеме — т.е., мен.

Щатските субсидии скоро били отменени. Но веднъж участвал, Апаратът станал героят на деня. Били кралете на Афийон. Само да измисли как, Ломбар скоро щял да стане и крал на Волтар. Персоналът на Апарата на Земя все още се състоял от наследници на героите от войната и навсякъде из базата имало гипсови отливки на главата на Мустафа Кемал Ататюрк, бащата на модерна Турция. Така било във всички предприятия. Да живее революцията! Да живее опиума! Да живее Апарата! И да живее Негово Величество Ломбар, ако се оправи на Волтар.

Край на разсъжденията. Каруци или не, бяхме пристигнали в планината. И там ме чакаше вилата ми!

На времето е принадлежала на някакъв турски паша, благородник от предишния режим, а преди него, вероятно на някой византийски лорд, а преди него на някой римски лорд, а преди него на някой гръцки лорд, а преди него на бог знае кого. Турция е най-фрашканата с руини страна на Блито-3. Кръстопът между Азия и Европа, повечето цивилизовани раси на Земя са я колонизирали или са я превръщали в империя в един или друг исторически момент. Тя е най-голямата мечта за археолозите — земя, пълна с руини!

Същият подофицер от Апарата, който основал базата, бе реконструирал и тази вила и дълго живял в нея. За поддържането ѝ редовно се предвиждаха средства в бюджета. На Ломбар Хист веднъж му хрумнала лудата идея да дойде тук — за един шеф на Апарата е фатално да обръща гръб на Волтар — и след това увеличил средствата за поддържането.

Вилата бе построена в самото подножие на планината. Цялата бе опасана със стени, които скриваха шест акра площ и ниските постройки в римски стил. Имаше големи порти със стълбове.

Всичко беше тъмно. Не бях се обадил предварително. Исках да ги изненадам.

„Шофьорът“ на таксито свали багажа ми до портата. Беше ветеран от персонала на Апарата, изнасилвач на деца, доколкото си спомням.

На слабата светлина, която идваше от стария ситроен, видях протегнатата му ръка.

При нормални обстоятелства сигурно това щеше да ме обиди. Но тази вечер, в кадифения мрак, радостен от завръщането, пъхнах ръка в джоба. Турската лира се обезценява всяка година с почти сто процента. Последния път, когато бях тук, 90 турски лири се обменяха за един щатски долар. Но доларът също се обезценява, тъй че по груби сметки курсът сигурно беше сто и петдесет към едно в момента. Освен това турските лири трудно можеха да се пробутат в чужбина. А с новата заповед разполагах с неограничени количества.

Извадих две банкноти, като мислих, че са от по сто лири, и му ги подадох.

Той ги взе и ги огледа на светлината. Подскочих! Бях му дал две банкноти от по хиляда лири! Някъде тринайсет долара!

— Божичко! — възкликна шофьорът на английски. Говореше и английски, и турски, както всички тук. — Божичко, офицер Грис, искаш да ми светят маслото, така ли?

И двамата се заляхме от смях. Мафията е толкова често срещано явление тук, че американския гангстерски жаргон е голям хит. Почувствах се съвсем у дома.

Извадих още два чаршафа от по хиляда лири. Вдигнах си яката на шлифера. Заговорих на американски, с крайчеца на устата.

— Виж какво, приятел, има една мадама, женска, фуста, нали схващаш. Пристига със сутрешния самолет от големия град. Вдигни си задника до там, причакай я и я заведи на доктор, да я проверят дали не е лепнала нещо. Ако е чиста, водиш ми я тук. А ако не е, просто я заведи някъде.

— Шефе — каза той и вдигна палец, сякаш имаше 45-ти калибър, — нямаш проблеми!

Пак заритахме от смях. Дадох му двете допълнителни банкноти и той подкара, безкрайно щастлив.

О, хубаво си е да си вкъщи. Такъв живот обичах.