Рон Хаббард - Черно сътворение

Очевидно изненадващата новина за пристигането ми, за което не бе известен предварително, бе смъкнала от него поне десет фунта пот само за един час, откакто корабът поиска разрешение за кацане.

Като пристигнах, ме чакаше на вратата. Попиваше лицето си с голяма копринена кърпа, кланяше се и се опитваше да отвори по-широко вратата, като през цялото време трепереше.

А, радостите на офицерската служба! Можеш да побъркаш хората от страх!

Жена му се промуши през вратата с поднос, на който имаше и чай, и кафе и едва не ги разля. Фахт Бей се опитваше да ми почисти един стол с кърпата си, за да седна, което само го зацапа.

— Офицер Грис — каза той с разтреперан и писклив глас, — искам да кажа, Султан Бей — бързо добави турското ми име. — Радвам се да те видя. Надявам се, че си добре, че си бил добре, че ще бъдеш добре и че всичко е наред! (С последното имаше предвид:

„Аз все още ли съм командир на базата или носиш заповед за преместването ми?“)

Веднага го успокоих. Показах му заповедта.

— Назначен съм за Главен инспектор Надлорд за всички операции на Блито-3, искам да кажа, Земя! При най-малкия сигнал, че ти не си вършиш работата, не ми съдействаш и не ми се подчиняваш, веднага ще те уволня.

Така се стовари върху солидния си стол, че той едва не се счупи. Погледна заповедите. Обикновено розовееше. Сега имаше сивкав цвят. Отвори уста да заговори, но не излезе нищо.

— Можем да си спестим формалностите — казах аз. — Вземи телефона и веднага се обади на три места в Афийон. На обичайните ти свръзки, барманите. Кажи им, че току-що си подразбрал, че е пристигнал млад мъж, висок около сто и деветдесет сантиметра, с руса коса. Представя се като сателитен техник, но всъщност е агент от Агенцията за борба с наркотици в САЩ и е дошъл да слухти, затова да не разговарят с него.

Фахт Бей полетя като куршум към телефона.

Местните хора са много приятелски настроени към нас. Не се впечатляват от нищо. Сътрудничат ни сто процента. Те, даже и командира на местните военни сили, смятат, че в действителност ние сме мафията. Това ни отваря всички врати.

Фахт Бей приключи с разговорите и ме погледна като послушно куче.

— А сега — казах аз, — обади се на двама местни здравеняци, опиши им го и им кажи да го намерят и да го набият.

Фахт Бей се опита да протестира.

— Но от АБН са винаги приятелски настроени към нас! Всичките им агенти в Турция са на заплата при нас! И Султан Бей, не искаме трупове по улиците на Афийон! Полицията може да чуе и ще трябва да се хванат на работа, а на тях това изобщо не им се харесва!

Сега ми стана ясно защо им трябва Главен инспектор Надлорд!

Но Фахт Бей само продължаваше да си трепери.

— Ако искаш да убиеш някой, защо просто не постъпиш по обичайната процедура и да го заведеш при разкопките и…

Трябваше да му кресна.

— Не съм казал да го убиват! Казах само да го набият. Трябва да разбере, че това място не е добро за него.

Това беше друго.

— О, значи той всъщност не е от АБН!

— Не, идиот такъв. Той е агент на Короната! Ако научи нещо, твоята глава ще хвръкне!

Това вече беше съвсем друго! Обади се.

Като свърши, нервно изпи и чая, и кафето, които жена му бе приготвила за мен. Хубаво ми беше да гледам до каква степен мога да го разстроя. Ликувах. Толкова различно бе от Волтар!

— А сега, готов ли е старият ми апартамент? Това още повече го притесни. Най-накрая изплю камъчето.

— Онази танцьорка, която държеше там, започна да не подбира много-много и накрая се „бибипкаше“ с четиримата стражи, после открадна някои от дрехите ти и избяга.

Е, жените никога не са верни. Освен това, в Турция вече не са останали истински танцьорки. Всички са имигрирали и в големите градове са останали само разни повлекани, които не са никакви танцьорки на кючек.

— Свържи се по телефона със свръзката ни в Ширкечи в Истанбул и му кажи да ми изпрати една със сутрешния самолет.

Жената на Фахт Бей донесе още чай и кафе. След като се бях погрижил за важните неща, можех да седна и да изпия малко кафе. Първо, беше гъсто като сироп, освен това с толкова много захар, че тя не можеше да се разтвори.

Командирът на базата приключи с разговора. Попитах го:

— Рат и Търб тук ли са? Той кимна с глава.

— Рат е тук, Търб е в Ню Йорк.

Извадих вече подпечатаните заповеди на Ломбар Хист за Рат.

— Дай ги на Рат. Изпрати го за САЩ със сутрешния самолет. Дай му много пари за харчене, тъй като отива във Вирджиния да подготви нещо.