Рон Хаббард - Черно сътворение

Най-накрая се озовали в Афийон. Било по-топло. Пред себе си видели забележителната висока черна скала и крепостта, Афийон Карахисар. Пуснали сигнала горе сред руините и се редували да си набавят прехрана, криейки се в разкъсваната от войната вътрешност на страната. По това време вече говорели турски, пък и там било пълно с бежанци.

Настъпила хиляда деветстотин и двайсета година земно време. Многобройна гръцка експедиционна сила наближавала Афийон, за да заграби голяма част от Турция. Турският генерал, Исмет Паша, не само спрял нашествието на гърците, но и успял два пъти да ги разгроми, в самото подножие на Афийон Карахисар.

Въвлечени в това събитие, подофицерът от Апарата и тримата народографи застанали на страната на турците, преоблекли се в униформи на убити и на практика взели участие в боя като турски войници.

Следващият месец някой от Апарата забелязал, вероятно търсейки си повод за екскурзия, че един от екипите с културна мисия липсва. Експедицията не била много важна. Такива вече били пращани на Блито-3 двайсет и осем пъти преди това през последните няколко хиляди години. Оставали още сто и осемдесет години до завладяването на планетата според Графика, но все пак този офицер си издействал разрешение и скаутски кораб и сигурно се е изненадал, като открил сигнала на Афийон Карахисар. И така, след почти осем години, екипът бил спасен.

Подофицерът от експедицията, вероятно търсещ някоя хубава служба, родил страхотна идея.

Старият Мунк, предшественикът на Ломбар, го послушал.

Изглежда, че по време на Втората световна война по-голямата част от света започнала да приема идеята на руснаците, наречена „паспорти“. Тя не успяла да спаси руското правителство от революция и била глупава, затова, естествено, другите правителства жадно я приели. В близкото бъдеще, доста преди да дойде времето за нашествие според Графика, се очертавало инфилтрирането на Блито-3 да стане почти невъзможно.

Старият Мунк е бил доста компетентен. Отлично е знаел, че някой ден на Апарата ще му бъде възложено да подготви нашествието. Това означава в различни страни по улиците да тръгнат хора, които истерично да крещят: „Нашествениците идват! Спасявайте се!“, да имаме наши оператори в електроцентралите, които да ги взривят, да имаме офицери в армиите, които да разпуснат войниците и редактори на вестници, които да публикуват заглавия от рода на: „Изпълнете исканията на нашествениците, преди да е станало твърде късно“. Неща от този род. Нищо работа.

Но едно нещо можело да попречи на идеята — средствата.

Пред всяко разузнаване, когато работи в редовете на врага, стои основният проблем откъде да се намерят пари. Кредити от Волтар не биха свършили работа, защото дори не могат да се обменят. Разузнаването струва скъпо, а обирът на банки винаги привлича внимание. Ако се внесат злато и диаманти в такива количества, могат да бъдат проследени. Трябва да се добереш до вражески пари и да си ги харчиш колкото искаш!

Подофицерът имал хубава новина. Една държава на Блито-3, Съединените Американски Щати, през 1914 година приела закон, наречен „Закон на Харисън“. Този закон имал много тежки последствия до тогавашната година на Земя, 1920. Законът регулирал трафика на наркотици, т.е., на опиум. И така, цените му щели да се вдигнат до небесата. Тъкмо това посадили край Афийон. Той станал световен център!

Като „турски ветерани“ победители, те били приети идеално. И то какво приемане! Направили ги герои от войната. Били бойни другари при издигналия се режим на Мустафа Кемал Паша Ататюрк.

И така, старият Мунк, действащ по принципа, който ръководи цял Волтар („Има много време, ако правиш всичко навреме“), дал съгласието си за проекта. Не струвал много. Сигурно около себе си е имал хора, на които е дължал услуги и не е искал да му се навъртат. Така се родила базата на Блито-3.

До пристигането на Ломбар на власт никой не се сещал особено за базата. Тя сама се ръководела почти като локална операция, без надзор. След това Ломбар, благодарение на напредналата възраст на Мунк, оглавява Апарата (а някои казват, че го отровил). Това беше в началото на седемдесетте по земно време.

Далечната база привлича вниманието на Ломбар, постоянно дебнещ как да осъществи амбициите си, когато от там изпращат доклад, че Съединените Американски Щати, държава на Блито-3, разбрала, че повечето от опиума, който не минава през ръцете на Роксентър, идва от Турция. И решили да платят големи суми на Турция, за да спре да отглежда опиум.