Дебора Харкнес - Книгата на живота

— А ти, синко? — Изабо сложи длан на бузата му и затърси признаци за кръвожадност, точно като Фернандо. — Може би трябва да наглеждам и теб?

— Добре съм. Наистина — увери я Матю.

— Разбира се — отвърна Изабо. Този отговор означаваше много неща в личния речник на майка му, но никога, че е съгласна с теб. — Ще бъда в стаята си, ако ти потрябвам.

Когато тихите й стъпки заглъхнаха, Матю отвори широко прозореца и придърпа стола си до него. Вдиша дълбоко силните летни ухания на мухоловка и последните карамфили. Равномерното дишане на Даяна горе се смесваше с другите нощни песни, които можеха да чуят единствено вампирите — тракането на рогата на биещите се за женски бръмбари рогачи, хриптенето на тичащите по бойниците сънливци, пронизителните писъци на мъртвешките глави, драскането на златките по дърветата. Съдейки по сумтенето и подсмърчането от градината, Галоуглас беше постигнал по-големи успехи в улавянето на някакъв глиган, ровещ зеленчуците на Март, отколкото в гоненето на Кора.

Обикновено Матю се наслаждаваше на този тих час между полунощ и зазоряване, когато совите бяха замлъкнали и дори най-прилежните ранобудници още не бяха отметнали завивките си. Ала тази нощ дори познатите миризми и звуци на дома не можеха да направят магията си.

Само едно нещо можеше.

Матю изкачи стъпалата до най-горния етаж на кулата. Погледна към спящата Даяна. Приглади косата й и се усмихна, когато съпругата му инстинктивно притисна глава в очакващата му длан. Колкото и да изглеждаше невъзможно, те си пасваха — вампир и вещица, мъж и жена, съпруг и съпруга. Стегнатият юмрук около сърцето му се отпусна с няколко безценни милиметра.

Матю тихомълком се освободи от дрехите си и се пъхна в леглото. Чаршафите се бяха увили около краката на Даяна и той ги освободи и зави и двамата. Намести коленете си под коленете на Даяна и придърпа бедрата й към своите. Вдъхна дълбоко нежния й, приятен аромат — мед, лайка и върбов сок — и леко целуна ярката й коса.

Само след няколко вдишвания сърцето му се успокои и тревогата му изчезна — Даяна му осигуряваше покоя, който му убягваше. Тук, в обятията си, той имаше всичко, което бе искал някога. Жена. Деца. Собствено семейство. Остави силното чувство за правота, което винаги бе чувствал в присъствието на Даяна, да проникне дълбоко в душата му.

— Матю? — сънено промърмори Даяна.

— Тук съм — прошепна той в ухото й и я притисна още повече към себе си. — Заспивай. Слънцето още не е изгряло.

Вместо това Даяна се обърна към него и зарови лице във врата му.

— Какво има, mon coeur ? — Матю се намръщи и се дръпна, за да разгледа лицето й. Кожата й бе подпухнала и зачервена от плач, а фините линии около очите й бяха станали по-дълбоки от тревога и мъка. Сърцето му се късаше да я вижда в такъв вид. — Кажи ми — нежно подкани той.

— Няма смисъл. Никой нищо не може да направи — тъжно рече тя.

Матю се усмихна.

— Поне ми позволи да опитам.

— Можеш ли да накараш времето да спре? — след кратко колебание прошепна Даяна. — Дори за мъничко?

Матю беше древен вампир, а не пътуваща във времето вещица. Но освен това бе и мъж и знаеше един начин да направи това магическо постижение. Умът му казваше, че е твърде скоро след смъртта на Емили, но тялото му изпращаше други, по-убедителни послания.

Наведе се към нея нарочно бавно, за да й даде време да го отблъсне. Вместо това тя прокара пръсти през отрязаната му коса и отвърна на целувката му с настойчивост, която го остави без дъх.

Фината й ленена нощница беше пътувала с тях от миналото и макар да бе на практика прозрачна, си оставаше преграда между плътта им. Той повдигна дрехата, оголвайки леко закръгления корем, в който растяха децата му, извивката на гърдите, които сякаш наедряваха обещаващо с всеки ден. Не се бяха любили от Лондон и Матю забеляза, че коремът й е станал по-стегнат — знак, че бебетата продължават да се развиват, — както и увеличения приток на кръв в гърдите и слабините й.

Поглъщаше я цялата с очи, с пръсти, с уста. Но вместо да се уталожи, гладът му за нея само се засили. Матю отпусна Даяна на леглото и покри тялото й с целувки, докато не стигна до скритите места, които знаеше единствено той. Ръцете й се опитаха да притиснат устните му по-силно и той гризна леко бедрото й в мълчалив укор.

Щом Даяна започна да се съпротивлява наистина на контрола му и меко да настоява да я вземе, Матю я обърна в обятията си и прокара хладна длан по гърба й.