Чарлс Шефилд - Отклонение

„Е, господин Е. К. Тали — каза той. — Сега мога наистина да говоря.

Да бърборя каквото си искам. Ти си смешен паток, нямаш грешка. Чудя се защо долетя.“

„Паток“ е наименованието на птица, пренесена от Земята, която живее безпроблемно на Опал. Очевидно човешкото същество не е патка, нито пък човек прилича на патка. И тъй като аз приличам на човек, не мога да бъда сбъркан с патка. Не е лесно да се разбере как комисарят Бърди Кили е могъл да направи такава грешка, освен ако самите езикови банки не съдържат грешки.

Тези въпроси изискват самонаблюдение.

Във Вселената съществуват само крайности. Или чудовищни гравитационни полета, или почти пълна липса на гравитация; невероятен студ или такава топлина, че твърди и течни тела не могат да съществуват; многомилионно атмосферно налягане или почти абсолютен вакуум.

Лед или огън. Древната алтернатива, за която хората са се досещали много преди Експанзията.

Изключение правят планетите — неутрална зона между слънцата и космоса, тънка разделителна повърхност, където могат да съществуват умерени температури и налягания, както и гравитационни полета. И ако това са аномалии, тогава планетите с условия за живот са още по-редки — нулева подсистема в тази система от странности?

И къде в тази напълно непривична среда е подходящо за хора?

— Искате ли да споделите мислите си? — гласът на Ханс Ребка прекъсна мрачните размишления на Дариа.

Тя се усмихна, но продължи да мълчи. Гледаше през илюминатора на „Съмър Дриймбоут“, с глава — изпълнена с неудовлетворителното настояще и далечните мечти от Сентинел Гейт. Беше на 800 светлинни години от дома. Вместо Сентинел — Гаргантюа, голяма колкото по време на летния прилив и далеч по-доминираща, изпълваше небето. „Окото“, задимен вихър от газове, беше достатъчно широко да погълне дузина човешки светове.

— Искате да ми помогнете?

— Сама не бихте могла да си помогнете — Ханс Ребка кимна с глава към контролното табло.

— Те няма да ме допуснат до него. Мисля, че на Калик му доставя удоволствие.

Беше приятно да знаеш, че някой го прави. Влизането в орбита около Гаргантюа беше депресирало силно Дариа — да дойде толкова далеч с такива неясни цели и да не намери нищо, което да посочи и да каже: „Там! Там е то. Точно това се надявах да намеря.“

Всъщност намериха онова, което тя трябваше да очаква. Планета, достатъчно голяма, за да бъде пред прага на ядрен синтез, недостъпна за човека, поради нейната плътност, отровна атмосфера и гигантско гравитационно поле. Танцуващо постоянно присъствие на Гаргантюа бяха четирите големи спътника със своите собствени атмосфери и океани, но въздухът на тях беше главно от азот плюс остър фотохимичен смог от етан и циановодород, а океаните — втечнен етан и метан. Повърхността на спътниците, неотдавна нагрети от приближаването на Мандъл и Амарант, изстиваха към обичайната температура от няколкостотин градуса под точката на замръзване.

Ако имаше вероятност да намерят нещо, това щеше да е на някой от по-малките спътници, лишени от атмосфера. Калик и Д’жмерлиа търпеливо ги идентифицираха и определяха тяхното местоположение за евентуално връщане в бъдеще. Беше невъзможно преплетените орбити да се проследят зрително; дори за компютъра на „Дриймбоут“ задачата беше трудна. Най-сетне екипът щеше да разгледа „нещо интересно“ по неясните критерии на Дариа.

— Колко идентифицираха? — Дариа не беше сигурна дали желае да чуе отговора. Докато си проправяха път през по-големите отломки, тя нямаше представа какво трябва да правят по-нататък, за да не се изправят пред нерадостната възможност да се върнат с празни ръце на Добел.

Ханс Ребка вдигна рамене, но Д’жмерлиа беше чул въпроса. Лимоненожълтите очи се завъртяха на късите си очни стълбчета.

— Четиридесет и осем.

Той продължи с отговор на незададения въпрос.

— До този момент нищо не намерихме. Няма дори изгледи за залежи на полезни изкопаеми.

„Разбира се, че не сте намерили. Не ставай глупав, Д’жмерлиа. Това е част от Фемъс Съркъл, забрави ли? Бедна на метали, бедна на минерали, бедна на всичко. При колонизирането и е била изследвана основно за метали и минерали. Ако е имало нещо ценно, още преди столетието е било извлечено и отнесено.“

Дариа успя да го премълчи. Тя разбра, че я е яд на всичко. Почувства се виновна. Двете извънземни вършеха цялата работа, а тя бездействаше, наблюдаваше ги и се оплакваше.