Б. Ларсън: Нашествие

Това пробуди у мен нова ярост. Вече не само жадувах за мъст, но и бях бесен заради начина, по който се отнасяха с мен. Аз бях тяхно опитно зайче и това не ми харесваше. Реших да им се противопоставя с всички сили. Може би щях да получа шанс за ответен удар. Или поне щях да впечатля тези страхливи копелета. Вече си представях същества с огромни черепи и развяващи се бели лабораторни престилки.

Това, което ми помагаше да мисля, бе липсата на страх. Предполагам, че повечето хора на този етап вече щяха да се тресат от ужас. Но след като бях минал през няколко битки на живот и смърт и бях видял как умират децата ми, се чувствах пуст отвътре. Изпразнен. Не бе останало място за страх. Бях станал хладнокръвен и пресметлив. Наречете го недостатък на характера, ако щете, но точно това изпитвах.

— Обектът ще бъде подложен на разпит — повтори гласът.

Зачудих се дали да изръмжа едно „не“, или да запазя мълчание. Изглеждаше очевидно, че те просто ще нагреят отново пода. Можех да си сваля дрехите и да увия краката си с тях или да стъпя върху пушката. Но в досегашните тестове не се търсеше това. Прехвърлих ги наново в ума си. Първо бяха изпитали бойните ми умения. После инициативността ми и предпазливостта ми. Значи това трябваше да е четвъртият тест. И представляваше загадка. Какъв бе отговорът?

Колкото повече мислех за това, толкова повече се чудех защо гласът ми съобщаваше естеството на тестовете, докато ги преминавах. Защо бе изрекъл „проявена е агресия“ на разбираем английски? Сигурно ми даваха някакви подсказки за целта. Нямаше никакъв смисъл да го правят, ако обектът трябваше да е в неведение и да минава теста на сляпо.

Подът се бе затоплил поне с десет градуса. Щяха да ме принудят да им съдействам.

— Ще се съглася, ако ми позволите да задавам по един въпрос за всеки зададен от вас — казах аз.

Настъпи пауза. Подозирах, че обмислят отговора ми, може би дори го оценяваха.

— Проявена е склонност към договаряне — каза гласът.

Отвори се нова врата.

Повдигнах вежди.

— Това ли е? — попитах на глас. Предположих, че съм минал още един тест. И то само като се опитах да преговарям. Не ми бяха зададени никакви въпроси. Нямаше размяна на информация. Всичко бе част от теста.

Протегнах предпазливо босия си крак в новата стая. Подът в моята вече бе изстинал, но реших, че е време да продължа. Всеки тест ме водеше в нова стая и предишната изчезваше. Наказанието за задържането ми на едно място изглеждаше ясно: щях да бъда изхвърлен от кораба, за да се разплескам на земята километър по-долу. Влязох в стаята и заоглеждах стените и тавана.

— Кой си ти? — попита женски глас зад мен.

Завъртях се и инстинктивно вдигнах пушката. Но така и не се прицелих добре, което бе хубаво. Жената бе насочила към мен пистолет и тъй като моят ремингтън беше празен, аз го пуснах.

Тя кимна, взирайки се напрегнато в мен.

— Добре направи. За малко да те гръмна.

Тя явно също бе минала през някакви тестове. Виждах го в очите ѝ. Те бяха хубави, но изпълнени със страх. Отворих уста да заговоря, но от нея не излезе нищо. Втренчих се в жената. Тя беше млада, вероятно в края на двайсетте. Десетина години по-млада от мен. Изглежда, имаше латино кръв, нещо често срещано в Калифорния. Фигурата ѝ беше хубава и всичко у нея бе привлекателно, дори разрошената, изцапана с кръв коса, която стигаше до средата на гърба ѝ.

Очите ми се плъзнаха надолу. Не можах да се сдържа. Под кръста беше също толкова добре оформена — при това гола. Имаше малка татуировка, на пеперуда струва ми се, в традиционния зелен цвят. Не носеше нищо друго освен разкъсана бяла памучна блузка. В Централната калифорнийска долина нощите често са горещи. Личеше, че е измъкната от леглото посред нощ, също като моето семейство.

— Знаеш ли нещо? — попитах аз, като се насилих да вдигна поглед и да срещна очите ѝ. Бързото задаване на въпрос беше стар номер, който бях усвоил по време на преподавателската си кариера. Много млади жени идваха да говорят с професора си и понякога очите ми почваха да шарят. Задаването на бърз въпрос обикновено ми спестяваше мига на смущение, когато ме засекат.

— За какво? — попита тя.

Забелязах, че дулото на оръжието ѝ, което приличаше на револвер 38-ми калибър, не бе помръднало и на сантиметър. Преглътнах. Надявах се, че тестът не е за нея — ами ако трябваше да ме гръмне, за да стигне до седмо ниво?

— За тестовете.

Тя премигна и сведе дулото, но само едва-едва. Извърших малко аматьорска триангулация наум и не ми хареса накъде сочеше в момента. Мислех си да ѝ кажа да махне това нещо, но при дадените обстоятелства тя имаше пълното право да насочи пистолета си към интимните ми части. Намирахме се на място, където доверието трябваше да бъде спечелено.