Лоуренс Уотт-Эванс - Градът на нощната страна

Знаят го и в Западния край естествено, но никой от тях не може да си позволи да му пука.

Има още нещо, свързано с неприятната подробност да изхвърчиш от Капана — изхвърчаш и от социалния живот. Старите приятели от казината все не намират време да ми се обадят. В района не се навъртат и много туристи. Хората, с които се срещам… е, някои от тях не са чак толкова лоши, но не бих ги нарекла изискано общество.

Освен това се налага да бачкам яко, за да свързвам двата края, и нямам време да се мотая по улиците. Работата ми е свързана предимно с клиенти или софтуер, а да се обвързваш емоционално с клиенти винаги създава проблеми.

Не виждам нищо лошо в това да се обвързвам със софтуер, само дето има известни ограничения. Просто няма достатъчно програми, които да имат отношение към въпроси като секс, пари, храна или семейство. Софтуерът няма семейство, не и в човешкия смисъл на тази дума.

Не че аз самата имам семейство всъщност. Единственият ми роднина в града е брат ми Себастиан. Работи в Капана. Обажда се понякога, държи връзка, но не напира да ми идва на гости и това говори достатъчно. Сигурно шефовете му няма да са доволни, ако разберат.

И преди не бяхме особено близки. Сиреч няма кой знае каква промяна.

Имам си офис вкъщи и гледам да не отказвам никаква работа. Издирвам изчезнали съпрузи, съпруги, деца и домашни любимци — биологични или кибернетични, както дойде. Случва се да издирвам и изчезнала информация, а от време на време и изчезнали пари. Понякога ги откривам — не само парите, а и други от изредените. По-често не.

Беше приятно разнообразие веднъж, когато проследих серия оплаквания, касаещи оператор измамник в „Старшайн Палас“, и спипах един невъобразим тъпак, който бе смъквал по няколко кожи както от клиентите, така и от казиното — ако трябва да му се признае нещо, то е, че бе открил много хитър начин да го прави. Аз обаче също се справих отлично и когато го разкрих, около скромната ми персона се вдигна известен шум. Сдобих се с неприятел естествено, тъй като казиното бе наело Големия Джим Мишима да работи по случая, а аз го изпреварих с повече от едни гърди на финала, в резултат на което му клъцнаха хонорара. Джим го преглътна, макар че не личеше да му е приятно; сигурно обаче си дава сметка, че не съм имала друг избор, като човек, притиснат до стената, отритнат от всички, натикан в ъгъла и прочее и прочее. Тъй де, както казах, правя каквото мога за насъщния.

След този случай за малко да ме приберат на работа в „Палас“, тъй като им бях спестила солидно източване, но КМК им припомни някои зловещи подробности от миналото ми и те решиха, че още не е време да ми опъват червеното килимче.

Да ви кажа честно, за казината сигурно съм като стара компютърна програма — нещо, дето някога е вършило работа и не се знае дали един ден, при определени обстоятелства, няма да се наложи да я върши пак, но точно в момента е излишно и досадно.

Още един повод да не се свеня от каквато и да било работа. Има дни, в които изкарвам и за обяд, в други карам само на гола вечеря и никога не успявам да платя наема за повече от две седмици напред. Ако остава някакво забавление, то е да хапна сандвич и да разквася устни с глътка алкохол в кръчмата „При Луи“, което е на две пресечки зад „Й’барра“ — докато дъвча, мога да се любувам на холоекрана на Луи, който поне е доста по-голям от моя.

Не храня илюзии за бъдещето — най-много след година ще се наложи да се прехвърля в мините, да се преместя на изток или да напусна тази планета, ако не искам да получа трайно слънчево изгаряне, а поне засега не виждам как ще събера достатъчно мангизи да помахам за сбогом на Епиметей от йоносферата. Преместването на изток също не е жадувай блян — само отлагане на неизбежното. Напоследък дори взех да се замислям дали не бих могла да направя блестяща кариера като копач на тежки метали.

Накратко казано, не бих определила положението си като безкраен низ от блажени мигове, а перспективите съвсем не са тъй розови като небето, което виждам над Капана. Това небе изглежда малко по-ярко с всеки ден, дори когато Ета Кас Б се крие под хоризонта. Което все още не беше така днес — в пролога към настоящия случай. Може да не го виждах от прозореца си, но знаех, че Ета Кас Б е високо над западния хоризонт, защото гледах червеникавото му сияние като фон на тъмните сгради от другата страна на улицата, докато по-голямото му братче рисуваше в червено източния хоризонт и заливаше звездния небосвод със синева, все по-бледа с настъпването на всеки пореден ден.