Ант Скаландис - Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)

Общо взето, информацията беше нула. И заради какво бяха положили толкова старания да победят целия свят, бе останало непонятно. Дали не беше заради юктисианеца Арчи, намери щастието си на Егриси? Или е било заради Мета, която сега беше не само най-силната и най-знаменитата девойка на Пир, а също така и невеста на великия играч и междузвезден бродяга Язон динАлт. Но имаше ли смисъл само поради тази причина да изминат толкова парсеци? Кого да питат? Кой ще даде отговор? Може би Ривърд Бервик? Да, Бервик трябваше да знае нещичко относно събитията на Касилия. Подобни ексцеси бяха в пряката компетенция на Специалния Корпус. Следователно, трябваше да се свържат с Бервик веднага щом корабът се озовеше в обикновеното пространство. Поговориха си и за това.

След това Язон попита:

— Мета, как мислиш, имали ли са правото да убиват хора?

— Кой? — трепна тя от неочаквания въпрос. — Онези бандити ли?

— Да. Нали са убивали без дори и да се замислят.

— Не може да убиваш невинни хора — твърдо заяви Мета.

— Аз също така мисля — кимна той, след малко добавяйки: — Само дето понякога ми се струва, че изобщо не бива да се убиват хора. Знаеш ли, щеше да е страхотно, ако това станеше възможно. Никога да не се убиват хора.

— Кажи го на Хенри Морган. Обезателно — усмихна се тъжно Мета.

Веднага щом полетът продължи в обикновен околопланетен режим Язон не забрави да потърси Бервик, обаче големият галактически шеф не се оказа нито в световете на Зеления клон, нито в резиденцията му на Лусуозо, нито въобще в пределите на връзка. Следователно, налагаше се да се мине без допълнителни сведения за Касилия и Морган.

Разстоянието до планетата беше вече толкова малко, че навигационната система на «Темучин» автоматически се настрои на стандартните сигнали за кацане, и корабът премина в орбитален полет, вече след минута зависна над едно от най-големите в Галактиката космически пристанища — междузвездния космодрум Диго, което в превод от есперанто означава «бент, дамба». Очевидно, пионерите от времето на Земната империя подразбираха под тази дума могъща преграда пред чуждите сили от враждебния космос, но се бе получило точно обратното: бентът на касилийския космодрум препятстваше проникването навън, а не нападенията отвън. Откритият винаги и за всички популярен курорт и делови център в южната част на Галактиката беше действително претъпкан от хора, а в междупланетното пространство изтичаше съвсем рехаво и щателно пресято ручейче от прогонени, банкрутирали, обрани до последната стотинка или просто изтощени от развлечения преситени гости.

Диспечерите на Диго приеха сигнала на «Темучин» и много бързо му дадоха коридор за кацане. Едва ли някой на Касилия помнеше наизуст регистрационния номер на планетата Щастие, а освен тези цифри върху корпуса на пирянския кораб нямаше нищо друго. Обитателите на Света на смъртта така и не се бяха наканили да си измислят някакъв герб за двете планети. По всяка вероятност обаче автоматичният идентифициращ модул просто бе надзърнал в главния каталог на главния компютър на Лигата на световете, а там вече повече от две години съществуваше под вида на отделна регистрация далечната, полудива, но вече наистина почти щастлива планета. Фактът, че «Темучин» се водеше към космическия флот на Щастие, а не към пирянския порт Велф, си беше чиста случайност, свързана по-скоро с историята на името на кораба. По правило пирянците не придаваха особено значение на такива глупости. Този път обаче тази бърканица се оказа от голяма полза. Та нали Язон изобщо нямаше намерение да афишира тук на Касилия любимата си в действителност планета. Паспортите им пък бяха общогалактически, каквито бе започнала неотдавна да издава Лигата на световете на представителите на цяла редица професии, чийто живот и работа изискваха интензивни полети от планета на планета.

На входа в терминала на космодрума и на изхода от него дълго и мудно им проверяваха документите, облъчваха със специални уреди скромния им багаж и костюми, изискваха да попълват митнически декларации относно вноса на особено опасни видове оръжия, силнодействащи отрови, наркотици и редки животни. А освен това там имаше и най-малко десет пункта, където се изброяваха вещи, които не на Мета, но дори и на Язон не би дошло в главата да помъкнат със себе си на чуждата планета. Такива като изделия на народни занаяти, музикални инструменти на древни народи, раковини на океански молюски, стихове в ръкописи, монети, пощенски марки и прочие подобни неща. В графата «Цел на пристигане» и двамата без да им мигне окото написаха «туризъм». Колкото и да звучеше странно, въпросната формулировка беше много близо до истината. Та нали Язон идваше на Касилия с чисто познавателна цел, той нямаше намерение нито да влиза в конфликт с властите, нито дори за пореден път да обира до шушка касата на игралния дом. А дори и да бе имал такова желание, нямаше никаква възможност да го осъществи, защото миналите оттам бандити не само че бяха обрали напълно, но и бяха разрушили едно от най-старите заведения на града.