Ант Скаландис - Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)

Арчи беше казал «Някой управлява нашите птички и зверчета.» А това означаваше, че този някой управлява също така и комарите. Ето къде е първата крачка към разгадаването на тайната… А щом е проблеснала и тази мисъл…

Язон се усмихна. В момента седяха в стаята за отдих, която също беше и главната апаратна, също така играеше и ролята на приемна за посетители. Миди свари за всички кафе, и Язон държеше в ръка чашката с ароматична напитка, която по някакъв странен начин дразнеше паметта. Спомените му бяха някак си мътни и объркани.

Къде, кога и на коя планета се беше случвало нещо подобно? Ето, с гръб към него на пулта с главния екран седи Мета. Ето, пъстите на Арчи майсторски бягат по клавишите на портативния компютър, шлифовайки математическия модел на поредния изключително сложен процес. Ето Миди прелиства последната разпечатка с биофизическите данни и като че ли всичко й е ясно. Много способно момиче. Не, не става. Никъде до този момент не бяха седели така на която и да било друга планета. Не е в това работата. На какво се усмихна Язон? Какви странни спомени изплуваха пред очите му?

Аха, ето какви. Дойде му на ум съвършено абсурдната от гледна точка на науката мисъл, че ако те са напипали поредния подход към разгадаването на тайните на Пир, значи, някъде другаде във Вселената се е случило друго неординарно събитие. Тоест събитие толкова важно, че всеки момент за всички тях (минимум за Язон) природата на Пир ще изгуби всякакъв интерес, да не говорим за научни открития в тази област.

— Мета, скъпа — помоли я той, — свържи се с космодрума. Виж дали, такова, не е пристигнал някой. Или някой случайно преминаващ не ме търси от орбита? Разбери, моля те. Човърка ме някакво предчувствие.

При думата «предчувствие», изречена бавно и отчетливо, Мета се обърна и го измери с продължителен и внимателен поглед.

— Не, на космодрума не се е случвало нищо интересно. Те влизат редовно във връзка с нас, а извънредната информация на практика пристига мигновено. Предчувствието те лъже, Язон. Успокой се. По-добре изслушай срочното съобщение на междузвездната информационна агенция.

— За какво става дума? — попита бързо Язон, сякаш стремейки се с въпроса си да отсече нежелателната информация. Именно в тази секунда чувството на неопределена тревога се конкретизира в съзнанието му и като се усили до краен предел, се превърна в усещане за надвисваща беда. Толкова остро беше то, че дори Миди, която притежаваше известни телепатически способности, открити от Язон още на Егриси, потрепера и се хвана за главата. Дали това беше научно или не, беше второстепенен въпрос, но Язон имаше високо мнение за екстрасензорните си способности, и беше привикнал да се доверява на възникващите някъде в мозъка му предчувствия.

— За какво е съобщението? — попита той, защото Мета мълчаливо следеше бягащия по екрана текст.

— За нападение срещу казиното «Касилия» — отвърна тя и сякаш между другото, добави: — Ти май беше играл там на времето.

Тя помнеше прекрасно кога беше играл. Не беше възможно да го забрави. Та нали именно от онази нощ в «Касилия» беше започнало всичко: стремителното навлизане на Кърк в живота на Язон, още по-стремителното навлизане на Мета в живота му, запознанството, преминало в невероятна любов, и като резултат: резкият завой в съдбата на смелия междузвезден авантюрист, а заедно с това и новата епоха в историята на Света на смъртта.

Не беше възможно да е забравила всичко това. Защо тогава го беше произнесла с такъв небрежен тон? За да успокои любимия си човек? А се получи точно обратното — в мозъка на Язон сякаш се взриви безшумна бомба. «Това не е случайност!»

— Защо съобщението е извънредно? — запита той с мигновено предрезгавял глас и неволно протегна ръка за цигара.

— Нали сме се разбрали, че тук не се пуши — намеси се Миди, включила се в «антиникотиновата кампания» от чувството за женска солидарност с Мета.

Язон не й обърна внимание, дори и може би не я чу, а Мета, която през това време вече се бе завъртяла в креслото си с лице към него, започна да обяснява без да се мъчи да изглежда спокойна. Извънредно интензивната, и поради това плашеща тревожност на Язон се беше предала и на нея.

— Съобщението е извънредно, защото има страшно много невинни жертви — обясни Мета. — Такова нагло престъпление отдавна не се е случвало. За да завладеят някакви си петнайсет милиарда кредита, тези идиоти буквално са кацнали върху глада с тежък военен звездолет, и като са прибрали главорезите си, са стартирали още в същия миг. Можеш ли да си го представиш?