Ант Скаландис: Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)

Така лекомислено похабеният от Язон екземпляр на това уникално същество (или все пак устройство?) беше веднага поставен в контейнер, запълнен с инертен газ, и Арчи веднага извика Бручо като най-главния специалист в областта на пирянската флора и фауна.

Той обеща да долети, но още по видеофона веднага предупреди да не разчитат на някакви велики тайни, укрити в толкова дребен организъм. А дори и да се скриват, едва ли ще бъдат на биологично ниво. Арчи подкрепи мнението му и предложи лично да проведе физико-техническата експертиза на обекта след ентомологическите опити на по-старшия си другар.

Арчи, или Арчибалд Стоувър от далечната планета Юктис, още преди осемнадесет месеца условно земно време смени така любимата си астрофизика със съмнителните по резултатите си, но затова пък фантастично увлекателните изследвания на екологията на Света на смъртта. Младият учен веднага се хвърли с главата напред не само в научните проекти, но и взе участие в няколко експедиции, които за войнствените пирянци не представляваха нищо повече от обикновени разходки, но които жителите на другите планети биха взели за безумни авантюри. Арчи се учеше от Язон на спокойно отношение към пирянските особености, и постепенно възприе един нов поглед към окръжаващия го свят. По младежки бързо се адаптира към двете «g», мина по ускорената програма задължителното обучение на бойните изкуства, по най-бързия начин изучи минимума знания по биология и дори престана да обръща внимание на бясните претоварвания при полетите, когато зад щурвала сядаше жител на Пир. И най-накрая, усещането за смъртна опасност, която постоянно те дебне навред, и готовността да реагираш всеки миг станаха нещо съвсем привично за другопланетянина Арчи.

Той се бе превърнал в абсолютно различен от предишния Арчи човек, но не съжаляваше никак за това. И изобщо престана да съжалява, когато след едно невероятно по сложността си и вълнуващо пътешествие към центъра на Галактиката си намери жена, младата Миди, от една опасна, но много красива планета, с древното име Егриси. Целият му живот пое нов курс, и вече нямаше връщане към миналото — към тихата научна работа на тихата и скучно благополучна периферия на Вселената — в световете от Зелената клонка. Арчи вече се бе заразил от Пир, екологическите тайни на тази планета и всичките й древни тайни не му даваха мира. Смелите до невероятност личности на пирянците го привличаха като магнит, а гъвкавият ум на Язон в комбинация с невероятната му издръжливост и отчаяно упрямство бяха като образец за младия юктисианец.

Миди също така се оказа от любознателните момичета. Така че се стараеше да не изостава в нищо от мъжа си, винаги беше в течение на работата му и му помагаше в нея. Мета пък никъде не се отделяше от Язон. Ето тази четворка сега се трудеше тихо и доблестно в неотдавна построените лаборатории на изследователския комплекс, един такъв миниатюрен, но далеч по-съвършен двойник на предишния закрит град с непристъпен периметър, град в сърцето на хищните джунгли. Джунглите, наистина, не бяха вече предишното враждебно обкръжение, а най-авангардната техника стопроцентово защитаваше от всякакви случайности всички помещения на научния комплекс.

Пирянците обаче не се разделяха с любимите си пистолети, каквато и да беше защитата. Навикът е втора природа. През дългите години на общуване със Света на смъртта Язон отлично беше разбрал тази простичка истина. А сега и Арчи вече считаше себе си за пирянец. Дори и младата Миди носеше оръжие на под мишницата си, по-скоро от солидарност с младия си мъж, отколкото по вътрешно убеждение.

А ето че четирите пистолета, да не говорим за всички опозорили се защитни системи, се бяха оказали безсилни срещу един загадъчен комар.

Язон изпита лек световъртеж. Дали не беше заради тревожните мисли заради тоя нищожен комар? Ама че отровна мерзост! Сега обаче не беше моментът да се тормози с такива глупости. Той протегна автоматично ръка към стационарната аптечка. Информацията за отровата на комара постъпи в компютъра, обработката на данните отне само някакви си частици от секундата, и необходимото лекарство беше моментално въведено в незначително натровената кръв. Неприятните усещания го напуснаха веднага и той след тях изхвърли и неприятните мисли от главата си. Разбира се, биохимическият анализ също може да каже много по въпроса, но пък не беше негова работа да си блъска главата с този аспект. Не беше негова работа ли?