Ант Скаландис - Свят на смъртта 5 (Светът на смъртта против флибустиерите)

Случаят с ограбването на казиното обаче разтърси дори и равнодушните и иначе невъзмутими касилийци. Това вече бе надхвърлило всякаква мярка.

За никого не беше секрет, че във Вселената съществуват планети, намиращи се на етап на пълно подивяване и деградация. Те не само че не е възможно да бъдат приети в цивилизованата общност, но към тях дори е недопустимо да се подхожда с обикновена цивилизована мярка. И това е съвсем разбираемо. Жителите на Касилия обаче за пръв път срещаха раса, която владееше съвременните системи за комуникация, говореше на нормален интерланг, притежаваше могъща военна техника и в същото време не признаваше никакви общочовешки закони, били те нравствени, религиозни, граждански или углавни. Болшинството от тях едва ли би заложило от коя част на Галактиката бяха пристигнали тези морални чудовища. Впрочем, полицията много бързо разкри с кого се бе наложило да си има работа. На никого обаче от това не олекна.

Когато на една планета заради развлечения и отдих се скупчват скучаещи богаташи от всички близки и дори далечни звездни купове, сред тях обезателно попада и публика с много съмнителна репутация. Така че на касилийската полиция изобщо не й остава време да скучае. Плещестите мъже в синя униформа са отлично тренирани и още по-добре информирани. Те умеят да работят и в най-нестандартни ситуации. Считани са за истинска гордост на планетата. Правителството дори ги нарича истински супермени и демонстративно не признава никакви правораздавателни роботи. Макар и машини от подобен род да се разработват интензивно, и на другите планети да ги ползват редовно, както се говори, не без успех, то на Касилия доверие се оказва единствено на хората. Да, рискува се човешкия живот, но няма как. Тези мъже отиват доброволно на риск. И не веднъж или два пъти са излизали с чест и от най-безнадеждни ситуации, както сочи многогодишната практика.

Този път обаче Касилия изпи горчивата чаша на съкрушителното поражение. Те никога не бяха и допускали дори, а други направо бяха забравили, че на света могат да съществуват толкова дръзки, жестоки, безжалостни бандити, разполагащи със свръхмодерни технологии.

Въпросът с грабежа на казиното се обсъди от специално създадената правителствена комисия. Висшите полицейски чинове, сътрудниците на контраразузнаването, собствениците на най-крупните предприятия и банки обединиха усилията си, сравниха базите си от данни, като единодушно стигнаха до извода. Оказа се, че Касилия е била нападната от същите онези хора, нарекли на времето себе си Звездна Орда. Ордата беше претърпяла поражение, но няколко отломъка от нея бяха оцелели и както ставаше ясно, се бяха групирали в нещо друго. Организаторите на новата шайка бяха наричани космически пирати, а начело на шайката стоеше някой си Хенри Морган.

Полицейският компютър бе успял безпогрешно да разпознае лицето му.

— И за какво ми буташ тая карта, Арчи?

— А ти гледай по-внимателно. Ето тук червената линия обозначава маршрута на последната миграция на рогоносите, а тук зелената — посоката на масовия прелет на шипокрилите. Ако прокараме една въображаема равнина през космопорта Велф и град Отворен, тези линии ще бъдат симетрични една на друга, също както предметът и отражението му в огледалото.

— И какво ще означава това? — запита Язон, като се шляпна шумно по челото, сплесквайки един нагъл комар.

— Е, вариантите могат да бъдат няколко. Ето ти първите два: или тези твари се движат по линиите на магнитното поле на планетата, или… някой все пак управлява нашите птички и зверчета.

— Дааа, весела работа — изрече замислено Язон и погледна дланта си.

Последните думи на Арчи така го озадачиха, че ръката му сякаш застина във въздуха, и Язон не довърши естествения процес на размазване на комара по челото си. Ситният кръвопиец така и остана залепнал върху челото му. Кръвопиец… Насекомо… Дори и да е много дребно, все пак… Но откъде е дошло?!

Изглежда, Арчи първи загря, че появата на комара в помещението на изследователския комплекс е още по-удивителен факт от неочакваното му откритие на симетричните линии. Идеалната геометричност на всички модули и щателната санитарна обработка на дрехите, оръжието, въобще на всички предмети, внасяни отвън във вътрешността на станцията, беше допълнена съвсем наскоро и от един нов, вече достатъчно добре представил се модул — био-енергетически екран. Хитроумното поле не пропускаше вътре нищо живо, ако то не разполагаше със специална пси-парола. А явлението комар, владеещ пси-парола, вече надхвърляше всякакви граници. Другата очевидна хипотеза беше, че комарът е насекомо-киборг. Но не беше, защото киборгът — това е организъм, в който задължително присъства и биологичен компонент. Значи, комарът беше стопроцентов робот, електронно-механичен комар. Да, биваше си го!