Сергей Лукяненко - Дълбина - Лабиринтът на отраженията- цялата поредица

Гледах Неудачника. Той носеше обикновен маскировъчен гащеризон и шлем-маска, от всички видове оръжия имаше само пистолет. Или току-що беше влязъл в трийсет и трето ниво, или пък вече го бяха гръмвали. След гибелта си в „Лабиринта“ геймърът автоматично оживява в началото на нивото с минимум снаряжение.

— Пълен абсурд… — казах аз.

— Какво? — заинтригуван попита Гилермо.

— Отдавна ли е там?

— От трийсет и девет часа. Проследяваме геймърите от момента на влизането в системата.

Така. Значи човекът без лице се е заинтересувал от Неудачника почти веднага след влизането му в „Лабиринта“? Следял го е внимателно — и незабавно е започнал да събира дайвъри.

— Възможно е таймерът му да е бил настроен на две денонощия.

— Да. Ах, колко неприятно! — Гилермо въздъхва. — Да пишкаш и да акаш в гащеризона… пфу!

Защо ли Човека Без Лице е вдигнал тревога?

Нали засега не е станало нищо страшно? Просто още един самонадеян фен на играта.

— Отдавна ли седи така?

— Около денонощие — каза Гилермо и кимна. — Да, странно е. Той се опита да премине нивото пет пъти… после се примири. Седна при входа.

— И вие какво направихте?

— Изпратихме Анатол — Гилермо разтваря ръце. — Той умее да прави това… да извежда до края на нивото…

— И какво?

Налага се да тегля информацията с клещи. Не защото Гилермо крие нещо от мен. Той просто не разбира какво точно ме интересува, свикнал е да общува с подготвени дайвъри, които го разбират от половин дума.

— Обяснете ми всичко едно по едно, Вили.

Гилермо кимва.

— Геймърът влезе в нивото преди двайсет и девет часа. Пет пъти се опита да го премине, но го убиваха. Бързо.

— Кой, демонът ли?

— Не, той демона го… пат-пат! Убиваха го други геймъри. После Неудачника седна и не мръдна. Ние изпратихме Анатол, който го поведе със себе си. И двамата бяха убити. Анатол го поведе за втори път — пак не им провървя. Тоя път убиха само клиента, а пък Анатол много се ядоса. Изпозастреля всичко живо — Гилермо снизходително се засмива. — Днес дайвърите трябваше да опитат заедно. Ще поискам отчет, нали?

— Да — отговарям аз, без да откъсвам поглед от екрана. Виждам младо момче с гащеризон и пистолет. От какво ли се е уплашил човекът без лице? Защо смята, че случващото се е безпрецедентно? Защо дава като награда за една толкова елементарна задача Медала за Всепозволеност? — Вили, а да са ставали други странни неща?

Плахо започнах да се надявам, че е ставало дума за съвсем друга задача.

— Не.

— Нищо?

— Нищо-нищо! — Гилермо разперва ръце. — Ние се притесняваме за клиентите си. В „Лабиринта“ всичко е под контрол.

Гледам екрана и чакам.

— Тъй… — с любопитство казва Агире. — Тъй-тъй… Сутринта са опитали да го изведат още два пъти. И през деня… три пъти. Нищо не става.

— А вие не сте знаели, нали? — не успявам да сдържа сарказъма си.

— Ние не пречим на инициативата на служителите си — с достойнство отговаря Гилермо. — Засега ситуацията не е критична.

Прав е, разбира се. Но у мен се пробужда лека, неясна тревога. Кой е загазилият геймър? Президентът на Щатите, римският папа, Дмитрий Дибенко?

— Кой е той? — питам наслуки.

Гилермо повдига рамене:

— Не се знае…

— Не контролирате ли потребителите?

— Ние сме развлекателен център, а не КГБ — с кеф отговаря той. — Информацията може да се открадне. Как мислите, дали някой солиден директор на корпорация или арабски шейх ще се зарадва на вестникарска статия за похожденията му в нарисувания свят?

— Голяма работа…

— За вас може да не е. Ама обикновените хора ще се смеят. А солидните хора хич-хич не обичат да им се присмиват!

— Можете ли да го изключите ръчно?

— Как?

Наистина, как? Дори да проследят линията, през която геймърът е влязъл в „Лабиринта“, и да прекъснат връзката — това не променя нищо. Той или ще увисне в пустотата, или светът наоколо ще замре като снимка, а какво точно ще стане — това вече ще реши неговото подсъзнание. Същото е като да скриеш давещия се под плътен похлупак, за да не притеснява останалите плувци.

— И все пак проследете канала му… — казвам аз.

— Твърде сложно е. — Гилермо изразително сочи към града зад прозореца. — Там геймърите са две хиляди и трийсет и шест… извинете, вече са две хиляди трийсет и пет души. Това са две хиляди трийсет и пет, не, вече станаха и седем… линии! Всичко това постъпва на двайсет и осем основни сървъра, после се разделя на нива, обработва се от наши и наети машини по всички континенти. Ние използваме четири спътника за синхронизация на обмена на данни. В „Лабиринта“ може да влезе и абонат на Интернет, и неорганизиран потребител, който е набрал един от седемстотинте телефонни номера на компанията…