Мари Лу - Warcross

Не е от Хидео. От Нула е.

Последвалото слабо иззвъняване ме информира, че току-що съм свалила нещо в профила си. Ръката ми застива над новите файлове. Това са спомените ми. Моите Светове на паметта. Ахвам тихо, докато ги гледам как се наместват на старите си места, сякаш никога не са мърдали оттам — спомените за баща ми, които Нула ми отне, а сега ми връща.

Защо ми ги връща?

Ръката ми започва да трепери. Затварям очи и увивам ръце около коленете си, прегръщам ги така, сякаш заедно със спомените се е възстановил и целият ми живот. Когато отново отварям очи, те са мокри.

Офертата ми още е в сила.

Офертата му. Защо ми връща онова, което с такова удоволствие ми отне? Как смее да се преструва, че ми ги връща като подарък, че един вид ми прави услуга? Представям си тъмния му силует в червената пещера, неговия нисък, тих глас. Представям си плочките черна броня, които покриха ръцете, и тялото и краката ми, превръщайки ме в някой друг.

— Здрасти! — Поздравът разпръсва мислите ми. Бързо избърсвам очите си и извръщам глава колкото да видя, че Тримейн е дошъл и е застанал до мен.

— Здрасти — смънквам в отговор и скривам телефона си.

Тримейн забелязва движението ми, но въпреки че ми хвърля кратък кос поглед, не коментира. Днес бяха разкрити достатъчно тайни. После дълго мълчим.

— С мен се свърза друг ловец на глави — казва той най-сетне, протегнал ръце над главата си. Уличните лампи хвърлят светлина по бледата му кожа.

Срещам погледа му.

— Един от ловците на Хидео?

Той кимва.

— Мисля, че пътищата ни се пресякоха с него, докато бях на долната земя — продължава Тримейн. — Седеше с аватарите, които следяха лотарията на убийствата. Ако работим заедно, сигурно ще успеем да го издирим. Ние сме сред малцината в света, които едновременно и разбираме вътрешното устройство на Warcross, и сме работили за Хидео.

Съобщението на Нула още ехти в мислите ми. Извръщам поглед и кимвам.

— Значи ще слезем в Тъмния свят. Ще намерим начин да се свържем с него. Можем да изнамерим решение за всичко това.

— Да спрем Хидео? — пита Тримейн. — Или Нула?

Мисля си за напрегнатия поглед на Хидео, за гения му, отдаден само на едно. Мисля си за ръцете му — как се спускат по раменете ми, как нежно обгръщат в шепи лицето ми, притеглят ме към него за целувка. Мисля си как отмяташе глава нагоре към звездите, как търсеше начин да се откъсне от миналото. Мисля за свъсеното му чело и как оброни глава на рамото ми и прошепна моето име. Мисля за последните разменени помежду ни думи. После се сещам за изненадания глас на Нула, за гнева в думите му, когато се изправи пред мен във финалния мач. Как открадна спомените ми. Как ми ги върна.

„Всеки си има цена — бе казал той. — Кажи каква е твоята.“ Тримейн ми подава ръка, аз я поемам и го оставям да ми помогне да се изправя. А после заставаме там, неподвижни, загледани в електрическия блясък на Токио — кубинките ми са обърнати с петите към къщата и сочат към града, а сърцето ми е увиснало някъде между единия избор и другия и не знае накъде да поеме.

Във всяка моя книга влагам част от себе си, но Warcross практически съм самата аз от началото до края. (За бога, дори едно от коргитата ми участва. Именно неговото пухкаво дупе се развява из дома на Хидео. Обичам те, Коа.) И въпреки това не бих могла да напиша тази книга без помощта на едни от най-изобретателните и прекрасни умове, които познавам.

На моята агентка Кристин Нелсън — благодаря ти за въодушевлението, с което прие Warcross от самото начало, за блестящите ти коментари и идеи, за невероятната ти работа по популяризирането на книгата. Просто не знам какво бих правила без теб. Благодарности и на незаменимите ми, гениални редактори Джен Бесър и Кейт Мелтцър, за хъса, с който правеха редакция след редакция, докато се уверим, че финалният вариант на книгата е нейната най-добра версия. И на Ан Хайслър, гений на техническата редакция — мога по цял ден да стоя и да се възхищавам на ума ти. Благодаря ти за всичко.

Това е седмата ми книга с невероятния екип на „Пътнам“, „Пъфин“ и „Пенгуин Йънг Рийдърс“, и всеки път оставам все по-изумена и по-смирена пред огромното количество работа, която вършите: Мариса Ръсел, Пол Крихтън, Тереза Евангелиста, Ейлийн Савидж, Катрин Перкинс, Рейчъл Конй-Горъм, Анна Жарзаба, Лаура Флавин, Кармела Ярия, Визеса Карсън, Алексис Б. Уотс, Челси, Ейлийн Крейт, Дана Лейдиг, Шанта Нюлин, Елис Маршал, Емили Ромеро, Ерин Бергер, Брайън Локхарт и Кара Брамер. Как изкарах късмета да работя с всички вас? Все още не знам, но съм ви благодарна всеки ден. Специална благодарност и на Уес („Крийм Дизайн“) за изумителната 3D корица на Warcross.