Кори Доктороу - Малкия брат

Ван ме погледна гневно.

— Каква загуба! И за какво беше всичко?

Едва ли нещо можеше да ме нарани повече. Беше като нов ритник в стомаха. Всичко е било напразно. Анджи и Дарил ги нямаше. Можеше вече да не видя семейството си. Въпреки това СВС продължаваше да държи града и страната в масивни клещи и правеше каквото иска в името на борбата с тероризма.

Ван сякаш очакваше да отговоря нещо, но нямах какво да кажа. Обърна се и ме остави сам.

Зеб беше донесъл пица, когато се прибрах вкъщи — в навес под надлеза на магистралата, където прекарвахме нощите. Беше разпънал армейски одеяла с надпис КООРДИНАЦИОНЕН БОРД ЗА БЕЗДОМНИТЕ САН ФРАНЦИСКО.

Пицата беше от „Домино“, студена и жилава, но въпреки това вкусна.

— Не знаех, че обичаш пица с ананас.

Зеб се усмихна заговорнически.

— Фриганите не могат да избират.

— Фригани?

— Като вегетарианците, но ядем само безплатна храна.

— Безплатна ли?

— Нали се сещаш? От безплатния магазин.

— Откраднал си я?

— Не глупчо. От другия магазин. Дето е зад големия? От синя стомана е и мирише малко гадно.

— Изровил си я от боклука?

Той отметна глава и се засмя.

— Точно така. Да можеше да си видиш лицето. Пич, всичко е наред. Не е изгнила. Беше съвсем прясна. Объркана поръчка. Изхвърлиха я с кутията. Нощно време пръскат с отрова за плъхове, но ако си бърз, няма проблем. Трябва да видиш какви неща изхвърлят магазините! Изчакай закуската. Ще ти направя невероятна плодова салата. Ако една ягода започне да загнива, изхвърлят цялата кутия…

Спрях да го слушам. Нищо й нямаше на пицата. В контейнера не можеше да се зарази или нещо такова. Единственото гадно нещо беше, че е от „Домино“ — най-скапаното заведение в града. Никога не съм обичал храната им. Освен това разбрах, че спонсорират ултраненормални политици, които смятат, че глобалното затопляне и еволюцията са сатанински заговор.

Трудно беше да се отърся от отвращението.

Но можеше да погледна и от друг ъгъл. Зеб ми беше показал нещо, което не оценявах до момента. Имаше цял скрит свят, който оцеляваше, без да участва в системата.

— Фригани, а?

— Има и кисело мляко — кимна той оживено. — За плодовата салата. Изхвърлят го на следващия ден, след като изтече срокът. Няма да се скапе за една вечер. В крайна сметка то си е прокиснало поначало.

Преглътнах. Пицата имаше странен вкус. Отрова за плъхове. Загнили ягоди. Прокиснало мляко. Щеше да ми трябва малко време, за да свикна.

Нова хапка. В крайна сметка пицата беше безплатна.

Спалният чувал на Лиам беше топъл и комфортен след емоционално изтощителния ден. Ван трябваше да е установила контакт с Барбара. Щеше да й предаде видеото и снимката. Трябваше да й се обадя, за да решим какво да правим. След публикуването на историята трябваше да се разкрия и да подкрепя всичко.

Затворих очи и се замислих как камерите следват известния Мики в някоя от големите сгради на централния площад.

Звукът от преминаващите коли се превърна в шум на океан, докато се унасях. До нас имаше подслони на други бездомници. Бях се засичал с някои от тях. Всички бяха по-възрастни и груби, но не изглеждаха ненормални или агресивни. Просто хора, които имаха лош късмет или бяха взели грешни решения, а може би и двете.

Явно съм заспал, защото не помнех нищо, докато една ярка светлина не блесна в очите ми.

— Той е — произнесе глас зад светлината.

— Вържете го — произнесе друг глас. Бях го чувал и преди, когато настояваше да си кажа паролите. Късо подстриганата жена.

Нахлупиха торба на главата ми толкова бързо и стегнато, че се задавих и повърнах безплатната пица. Докато се давех, овързаха китките и глезените ми. Замъкнаха ме до някакво превозно средство и ме метнаха на пода. След като затвориха вратите, не чувах нищо. Само собственото си кашляне.

— Здравей отново — каза жената. Ванът се задвижи. Все още не можех да си поема дъх. Повръщаното беше попаднало в трахеята ми.

— Няма да те оставим да умреш. Ако спреш да дишаш, ще те съживим. Не се притеснявай.

Продължих да се задушавам. Успях да поема малко въздух. Закашлях се дълбоко и изхвърлих още от повърнатото. Нова глътка въздух.

— Виждаш ли? Не е толкова зле. Добре дошъл вкъщи, Мики. Ще те заведем на едно много специално място.

Лежах по гръб и усещах клатенето на вана. Миризмата на повърнато беше гадна в началото, но постепенно мозъкът се адаптира. Друсането на машината беше почти комфортно.

Изведнъж ме обзе невероятно спокойствие. Сякаш лежах на плажа и океанът ме бе повдигнал нежно, като родител. Най-сетне бях заловен, но това нямаше значение. Бях предал информацията на Барбара. Бях организирал Екснет. Бях победил. Поне бях сторил всичко по силите си. Повече, отколкото се надявах. Докато пътувахме, направих мислена равносметка на постигнатото. Градът, страната, светът беше пълен с хора, които не искаха да живеят според прищевките на СВС. Щяхме да се борим вечно. Не можеха да затворят всички.