Уильям Гибсон - Нулев брояч

— Де да знам де, — каза Тъпкача, — имам доста приятелчета в тази сграда…

— Имаше. — Бийвър остави пушката и започна да зарежда автомат Намбу. — Повечето от хората на този етаж и по-долния са били купени този следобяд. Кеш. Пълни сакове. Няколко са останали, но не са достатъчно.

— Тая нещо не ми се вярва. — Джаки взе чашата скоч от ръката на Тъпкача и я изпи на един дъх. — Какво пък чак толкова имаме, че да е притрябвало толкова яко на някого?

— Ей, — каза Боби, — не забравяй, че те сигурно не знаят, че Чворовете ми забърсаха ледотрошача. Може да искат само него.

— Не. — Бийвър щракна магазина в Намбуто. — Не биха могли да знаят, че не си го покрил при майка ти, нали?

— Може би са минали оттам и са видели…

— И как тогава са знаели, че Лукас не го носи в Ахмед? — запита Тъпкача, връщайки се към бара.

— Финландецът също мислеше, че някой е пратил онези, тримата нинджи, за да го убият — каза Боби. — Само че каза, че те са имали някакви работи за измъкване на отговори…

— Пак Маас — отвърна Бийвър. — Който и да е, налице е сделката с Готиците и Непукистите. Щяхме да разберем и повече, но Аликс Чвора яхна белия кон и отказа да говори с Раймонд. Никаква съвместна работа с омразните Непукисти. Даже и нашите каубои биха загрели, че онази армия отвън е за да държи вас вътре. И такива като мен отвън. Хора с оръжия и т.н. — Той подаде зареденото Намбу на Джаки.

— Знаеш ли да действаш с оръжие? — запита той Боби.

— Разбира се — излъга Боби.

— Не — каза Тъпкача. — Имаме си достатъчно проблеми и без да даваме оръжие на него. Господи боже…

— Всичко това ми заформя мнението, — продължи Бийвър, че можем да очакваме някого да дойде тук за нас. Някой по-професионален…

— Ако просто не взривят целия Хипермарт на парчета и си заминат — обади се Тъпкача, — заедно с всички тези зомбита вътре…

— Няма — каза Боби, — иначе щяха вече да са го направили.

Всички го зяпнаха.

— Момчето заслужава похвала — каза Джаки. — Даде го право в десятката.

Двайсет минути по-късно Тъпкача гледаше мрачно Бийвър.

— Ти ще си го реализираш. Това е най-откаченият план, който съм чувал от маса време.

— Добре де, Бийвър, — намеси се Боби, — защо просто не се измъкнем обратно през вентилационната тръба, не се промъкнем по покрива и не се прехвърлим на съседната сграда? Да използваме нишката, по която си се прехвърлил ти?

— Покривът е покрит с Непукисти като лайно с мухи — отговори Бийвър. — Някои може дори да са имали достатъчно акъл, за да намерят капандурата, която отворих, за да сляза тук долу. Оставил съм им някоя и друга осколочна миничка. — Той се ухили грозно. — Освен това, съседната сграда е по-висока. Трябваше да се кача на покрива й и да изстрелям мономола към тази. Не можеш да се катериш на ръце по мономолекулярна нишка, ще ти отхвръкнат пръстите.

— И как тогава, по дяволите, предлагаш да се измъкнем?

— Зарежи това, Боби — каза тихичко Джаки. — Бийвър е направил каквото трябваше. Сега той е тук при нас, и сме въоръжени.

— Боби, — каза Бийвър, — защо не ни повториш плана още веднъж, за да се увериш, че сме го разбрали…

Боби имаше неприятното усещане, че Бийвър по-скоро иска да се увери дали той е разбрал, но се облегна на бара и започна:

— Въоръжаваме се до зъби и чакаме, нали? Тъпкача и аз се връзваме към дека му и обдушваме мрежата наоколо, да пробваме дали можем да разберем какво става…

— Мисля, че ще мога да се справя и сам — възрази Тъпкача.

— По дяволите! — Боби се отблъсна от бара. — Бийвър каза! Искам да отида и да се включа! Как иначе изобщо мога да науча нещо?

— Да не ти пука, Боби, — каза Джаки, — давай нататък.

— Добре, — каза намусено Боби, — рано или късно образите, дето са наели Готиците и Непукистите да ни държат тук ще трябва да дойдат при нас. И като дойдат, ги почваме. Трябва ни поне един жив. Едновременно с това си пробиваме път навън, и Готици и там разни няма да са очаквали такава огнева мощ, така че изхвръкваме на улицата и духваме към Проектите…

— Мисля, че това горе-долу изчерпва нещата — каза Тъпкача, крачейки по килима към заключената и задрапирана врата. — Мисля, че като цяло е това. — Той притисна палец върху кодовата метална плочка и полуотвори вратата. — Хей, ти там! Не ти! Ти с шапката! Дигай си задника насам. Искам да поговорим за…

Дебелият колкото молив червен лъч прониза вратата и завесите, два от пръстите на Тъпкача и премига над бара. Експлодира бутилка, и съдържанието й пръсна навън като пара и сублимирали естери. Тъпкача остави вратата да се затвори, погледна обезобразената си ръка и се отпусна тежко на килима. Клубът бавно се изпълваше с коледната миризма на подгрят джин. Бийвър грабна сребрист сифон от бара и запръска пушещата завеса със селтерска вода, докато въгледвуокисният патрон не се изпразни и струята не секна.