Уильям Гибсон - Нулев брояч

— Боби, — каза Джаки, — ела се запознай с Тъпкача.

Той мина по ивицата обикновен тъмен килим с цялото спокойствие, на което беше способен, и се изправи пред дълголикия мъж. Онзи имаше тъмна, започнала да оредява коса, и носеше бяла риза под комбинезона си. Очите му бяха присвити, и хлътналите бузи потъмнели от еднодневна брада.

— Е, добре, — каза мъжът, — ти искаш да бъдеш жокей? — Гледаше към фланелката на Боби, и Боби имаше неприятното чувство, че мъжът е на път да се разсмее.

— Тъпкача е бил жокей — каза Джаки. — Тежка категория. Нали така, Тъпкач?

— Така разправят — отвърна Тъпкача, все още гледайки Боби. — Преди маса време, Джаки. Колко часа си стоял включен? — попита той Боби.

Лицето на Боби пламна.

— Ами, предполагам, един.

Тъпкача вдигна гъстите си вежди.

— Все трябва да се почне отнякъде. — Той се усмихна. Зъбите му бяха малки и неестествено равни, и твърде многобройни, помисли си Боби.

— Боби, — намеси се Джаки, — защо не попиташ Тъпкача за онзи Скандал, за който ти е разправял Финландеца?

Тъпкача хвърли поглед към нея, след това отново към Боби.

— Познаваш Финландеца? Доста си навътре за хотдогаджия, май. — Той извади син пластмасов инхалатор от задния си джоб, пъхна го в лявата си ноздра, смръкна и го набута обратно в джоба. — Лъдгейт. Скандала. Финландецът е разправял за Скандала? Трябва да го е дотирал с нещо.

Боби не знаеше какво означава това, но май не му беше времето сега да пита.

— Ами, този Скандал е някъде горе на орбита, и продава понякога стока на Финландеца…

— Без майтап? Да-а, поскри ми топката. Щях да ти кажа, че Скандала или е умрял, или е на умиране. По-щур е и от обикновените жокеи, разбираш ли какво значи това? Кукувица. Изфирясал. Не съм чувал за него от години.

— Тъпкач, — обади се Джеки, — мисля, че ще е най-добре Боби да ти разправи цялата история. Бийвър пристига тук следобед, и ще има някои въпроси към теб, та е по-добре да знаеш как стоят нещата…

Тъпкача я изгледа.

— Да-а, разбирам. Г-н Бийвър иска тази услуга, нали?

— Не мога да говоря от негово име — каза тя, — но и аз мисля същото. Имаме нужда от сигурно място за Брояча.

— Какъв брояч?

— Мен — обади се Боби. — Това съм аз.

— Супер — каза Тъпкача без нито капка ентусиазъм. — Елате тогава отзад в офиса.

Боби не можеше да си отлепи очите от киберпространствения дек, който заемаше една трета от древното дъбово бюро на Тъпкача. Беше матовочерен, правен по поръчка, без никакви търговски марки по него. Боби все се навеждаше напред, докато разказваше на Тъпкача за Две за ден и опита му за набег, за усещането за момиче и за това как майка му беше взривена. Това беше най-жестоко изглеждащият дек, който изобщо беше виждал някога, и си спомни, че Джаки беше казала, че Тъпкача е бил страхотен жокей на времето.

Когато Боби свърши, Тъпкача се облегна назад в стола си.

— Искаш ли да го пробваш? — попита той. Изглеждаше уморен.

— Да го пробвам?

— Дека. Мислех си, че може би искаш да го пробваш. Нещо си търкаш особено задника в стола. Или ти се ще да го пробваш, или ти се пикае наистина яко.

— Шибано точно, имам предвид да, мерси, да. Бих…

— Че що не? Няма начин някой да разбере, че това си ти, а не аз, нали? Защо не се включиш с него, Джеки? Един вид да му хвърляш по едно око. — Той отвори едно чекмедже на бюрото и измъкна два набора троди. — Но не прави нищо, окей? Просто се помотай и поогледай малко. Не се опитвай да набираш координати. Дължа на Бийвър и Лукас една услуга, и се очертава като да им я плащам с това да те пазя жив и здрав. — Той подаде единия набор троди на Джаки, другия на Боби. Изправи се, хвана ръчките от двете страни на черния пулт, и го завъртя срещу Боби. — Действай. Направо ще се изпразниш. На десет години е вече, гадорията, и още ще подпали задника на буквално каквото зърне. Един образ на име Джак Автоматичния я сглоби от нулата. Някога беше хардуерният спец на Боби Куайн. Двамата заедно изгориха Сините светлини, само че това беше сигурно преди да си бил роден.

Боби вече си беше поставил тродите, и гледаше към Джаки.

— Включвал ли си се някога в тандем?

Той поклати глава.

— Добре. Ще се включим, но ще вися на лявото ти рамо. Ако кажа изключвай се, изключвай се. Видиш ли нещо странно, ще е защото аз съм с теб, ясно?

Той кимна.

Тя измъкна две дълги игли със сребърни глави от задната част на шапката си, свали я и я постави на бюрото до дека на Тъпкача. Плъзна тродите по оранжевата копринена кърпа за глава и приглади контактите върху челото си.