Уильям Гибсон - Нулев брояч

— Да тръгваме.

Напред на пълна скорост, все напред, декът на Тъпкача включен високо горе над неоновите бази данни, топографии, които Боби не познаваше. Огромни, като планини, отчетливи и корпоративни в несъществуващите измерения на киберпространството.

— Задръж малко, Боби. — Гласът на Джаки, нисък и спокоен, до него в пустотата.

— Господи боже, това е направо мълния!

— Да, само че го задръж малко. Нямаме никаква полза от бързане. Искаш да позяпаш. Дръж ни тук горе и позабави малко.

Той намали скоростта, докато почти заплуваха. Обърна се наляво, очаквайки да я види, но там нямаше нищо.

— Тук съм, — обади се тя, — не се тревожи.

— Кой е този Куайн?

— Куайн? Някакъв жокей, познат на Тъпкача. Той ги е познавал всичките на времето.

Той зави рязко надясно, след това наляво, въртейки се плавно по едно пресичане на мрежата, пробвайки управлението на дека. Беше изумително, абсолютно различно от всичко, което той беше усещал преди в киберпространството.

— По дяволите. Това нещо кара Оно-Сендая да изглежда като детска играчка…

— Вероятно в него има схеми на Оно-Сендай. Тъпкача казва, че някога са използвали тях. Вдигни ни малко нагоре…

Те се издигнаха без усилие през мрежата, и данните заизчезваха под тях.

— Тук горе няма на какво да ти се закачи окото — оплака се той.

— Грешка. Като повисиш достатъчно в празните сектори, можеш да видиш интересни работи…

Тъканта на мрежата точно пред тях като че ли затрептя.

— Ъъъ, Джаки…

— Спри тук. Задръж. Всичко е окей. Повярвай ми.

Някъде далече ръцете му се движеха над непривичната клавиатура. Задържа ги на едно място, докато част от киберпространството се замъгли и побеля като мляко.

— Какво…

— Danbala ap monte I, — каза глас, който пронизваше главата му и оставяше в устата му вкус на кръв. — Данбала я язди. — Боби някак си знаеше какво означават думите, но гласът отекваше в главата му като желязо. Побелялото пространство се раздели, като че ли забълбука и се превърна в две области от местещо се сиво.

— Легба, — каза тя, — Легба и Угу Ферай, бог на войната. Папа Угу! Сен Жак Мажьор! Viv la Vyei!

Железният смях изпълни мрежата, цепейки главата на Боби.

— Map kite tout mize ak tout giyon, — каза друг глас, течен, живачен и студен. — Гледай, Папа, тя е дошла тук, за да се освободи от лошия си късмет! — След това и този се разсмя, и Боби се напъна да подтисне надигащата се вълна от истерия, когато сребристият смях се надигна през него като мехури.

— Имала ли е тя лош късмет, конят на Данбала? — прогърмя железният глас на Угу Ферай, и за момент на Боби му се стори, че вижда в сивата мъгла да проблясва фигура. Гласът забоботи в чудовищния си смях.

— Наистина! Наистина! Но не знае го тя! Не е тя мой кон, не, иначе бих поправил късмета й! — Боби искаше да се разплаче, или да умре, каквото и да е, за да избегне гласовете, абсолютно невъзможния вятър, който беше започнал да духа от сивите облаци, горещ влажен вятър, който миришеше на непознати му неща. — И тя сторва молитва на Девата! Чуй ме, малка сестрице! La Vyej е наистина близо!

— Да, — каза другият, — тя се движи през Моето царство сега, царството на Мен, господаря на пътищата и пътеките.

— Но Аз, Угу Ферай, ти казвам, че и враговете ти също са близо! Към портите, сестро, и внимавай!

И след това сивите области избледняха, разпаднаха се и се свиха…

— Изключвай се — каза тя. Гласът й беше слаб и далечен. След това добави:

— Лукас е мъртъв.

Тъпкача измъкна бутилка скоч от чекмеджето на бюрото си и внимателно наля шест сантиметра в пластмасова чаша.

— Изглеждаш като настъпено лайно — каза той на Джаки, и Боби беше изненадан от нежността в гласа му. Бяха се изключили преди поне десет минути, и никой не беше казал каквото и да било. Джаки изглеждаше смачкана и непрекъснато хапеше долната си устна. Тъпкача изглеждаше или нещастен, или ядосан, Боби не беше сигурен кое точно.

— Откъде го изрови това, че Лукас е мъртъв? — напъна се Боби. Струваше му се, че тишината се надига в задръстения офис на Тъпкача като нещо, което може да те задави.

Джаки погледна към него, но като че ли не го виждаше.

— Нямаше да дойдат така при мен, ако Лукас беше жив — каза тя. — Има си договори, съглашения. Легба винаги се явява пръв, но трябваше да е дошъл с Данбала. Личността му зависи от това лоа, с което той се проявява. Лукас трябва да е мъртъв.

Тъпкача бутна чашата уиски по бюрото, но Джаки поклати глава, тродите още опасваха челото й, хром и черен найлон. Той направи отвратена физиономия, дръпна чашата обратно и я надигна.